Фалитите в България намаляват, но се увеличава задлъжнялостта

България остава една от малкото страни в Централна и Източна Европа (ЦИЕ), в която броят на фалитите за 2017 г. е намалял. Нужно е обаче засилено внимание, тъй като спадът на несъстоятелността върви ръка за ръка с ръст на задлъжнялостта. Това сочи последното проучване на несъстоятелността в ЦИЕ за 2017 г., изготвено от консултантската компания по управление на риска Coface (Кофас).

Според данните общият броят на несъстоятелностите в страната за миналата година възлиза на 311, което означава 0,08% от всички компании. Тази стойност показва сериозен спад от 18,4% в сравнение с предходната 2016 г., заяви управителят на Кофас България Милена Виденова. 

Според изследването обаче ситуацията не е толкова оптимистична, тъй като се очаква темповете значително да се забавят през следващите години заради подобни индикации в региона, а България обикновено не се представя много по-различно. В същото време въпреки големия спад задлъжнялостта остава голяма. „Това е сигнал компаниите да обръщат внимание и да управляват рискове“, допълни още Виденова. 

Необслужваните кредити представляват предизвикателство за българските банки. „Появи се от може би една година корпоративни обезпечени и неозбепечени кредити. Тази тенденция продължава по отношение на изкупуването и изчистването“, заяви Виденова.

На въпрос на Investor.bg дали в това отношение можем да очакваме други продажби на големи портфейли от лоши кредити, подобно на продажбата на необслужавани заеми за 250 млн. евро наскоро от Уникредит, с оглед предстоящия преглед на финансовата система за включването на България в еврозоната, тя заяви, че наистина се очаква темпът и обемът на портфейлите да се засили през следващите месеци. Виденова подчерта обаче, че секторът изпитва трудности заради големите разлики в цените, на които банките искат да продават и които купувачите предпочитат, като често става въпрос за разлика от 30-40%.

Има няколко сектора в страната, които продължават да се проблемни от гледна точка на несъстоятелностите, като водещият продължава да бъде строителството. Останалите се традиционно търговията на едро и дребно, сделките с недвижими имоти, а нов сегмент в групата на т.нар. „лоши фирми“ е сухопътното транспорство, основно заради по-високите цени на горивата и липсата на персонал, което пък води до по-висока цена на труда.

От друга страна, добрите сектори остават IT сегментът, дейностите, свързани с човешкото здраве и социалните дейности, медицинската и стоматологичната помощ. И докато предишните години част от „добрите фирми“ бяха компаниите от образованието и горското стопанство, през 2017 г. те са били изместени от производството на мебели и от сектор сигурност.

На първо място сред най-големите компании, обявени в несъстоятелност през миналата година, са Енемона, в сферата на електрическите инсталации, която е със задължения в размер на 75 млн. евро. След нея е КМБ България – операторът на Carrefour за България, чиито задължения възлизат на над 50 млн. евро, а на трето място е Г56 Дивелъпмънтс, който стоеше зад проекта „Супер Боровец“, дължащ над 29 млн. евро.

Броят на компаниите с много висока степен на риск в страната сериозно нараства. Докато през предишната година те бяха 64 000, то през 2017 г. те са общо 74 686, което представлява ръст от близо 17%. И докато през 2016 г. тези компании представлява 16% от всички в страната, то година по-късно делът им стига 18,6%.

Основните причини за финансовите затруднения на компаниите остават високите нива на задлъжнялост, увеличението възнагражденията на персонала, секторната цикличност, лошото управление на ликвидността и на компаниите, както и по-малкото възможности за финансиране.

От началото на годината до края на юни компаниите, обявени в несъстоятелност, в България са били общо 164 спрямо 171 на годишна база, което представлява лек спад от 4%. В същото време новите производства в несъстоятелност за същия период за били 213, което е с 6% по-малко от 2017 г.

Фалитите в Централна и Източна Европа се увеличават

Като цяло тенденциите в несъстоятелността в страните от Централна и Източна Европа обаче се обръща. След като през 2016 г. бе отчетен спад от 6%, а през 2015 г. - от 14%, през 2017 г. тя е нараснала с 6,4%. Изненадващото е, че това се случва на фона на подобрената икономическа активност в региона през последните години, като конкретно през 2017 г. икономиката на региона се е разширила средно с 4,5%, което е най-бързият растеж от 2008 г. насам. Въпреки това обаче благоприятната бизнес среда през 2017 г. не е била достатъчна, за да се подобри ликвидността на компаниите.

През годината девет държави в региона отбелязват по-голям брой фалити – Хърватия, Естония, Унгария, Литва, Полша, Румъния, Русия, Сърбия и Словения. Динамиката варира от леко увеличение от 2,4% в Естония и 2,5% в Румъния до цели 40,1% в Хърватия.

От друга страна пет са държавите със спад на броя на несъстоятелностите – България, Чехия, Латвия, Словакия и Украйна, като най-голям е спадът в Словакия – 27,1%, следвана от Чехия с 26,0%.

За 2018 и 2019 г. Coface прогнозира, че броят на несъстоятелностите в региона ще се увеличи, което сигнализира и краят на икономическия цикъл в ЦИЕ. През настоящата година средният брой на фалитите ще нарасне с 10,4%, като повечето държави ще регистрират увеличение в производството. По-слабият икономически растеж ще допринесе за средния брой несъстоятелности в ЦИЕ, като прогнозите са ръстът им да достигне 15,5% през 2019 г.