Членството в ERM II породи нови функции и за Фискалния съвет

Депутатите приеха окончателно на второ четене промените в Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор. По-голямата част от измененията са редакционни и гласуването премина почти без никакви дебати.

Опозицията се активизира единствено покрай текстовете, според които Фискалният съвет се задължава да изготвя периодично безпристрастна и цялостна оценка на макроикономическите и бюджетни прогнози на Министерство на финансите (МФ), включително и „последваща оценка“. Това предложение бе внесено между двете четения от председателя на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова и не фигурира в предложения от МФ вариант.

Любопитно е, защото покрай влизането на България във валутно-курсовия механизъм ERM II предстоят и няколко ключови промени в задълженията и отговорностите на Фискалния резерв. Всички те, разбира се, са част от европейките директиви и са съгласувани с ЕК.

Investor.bg разполага с информация, според която предложенията за промени в Закона за Фискалния съвет са готови още от декември 2018 г. и финансовото министерство е поело ангажимент да ги внесе в Министерския съвет. Защо в крайна сметка от ведомството на Владислав Горанов са решили корекциите да станат чрез друг закон (по подобие на данъчните закони) и директно през народен представител (в случая Менда Стоянова), не е ясно. От редакцията изпратихме въпроси до МФ, но все още не сме получили отговор. Ако от ведомството имат позиция, тя ще бъде своевремeнно публикувана. 

Според гласувания днес Закон за финансовото управление и контрол в публичния сектор Фискалният съвет ще трябва да изготвя много по-задълбочен и разширен доклад за макроикономическите и бюджетни прогнози на МФ, а МФ пък ще трябва да се съобразява с тях.

В момента съветът няма такава функция. Той изготвя становища и препоръки, но те не са с такава тежест и периодичност, каквато изисква членството на България в ERM II, а оттам и в еврозоната.

За сравнение, Фискалните съвети на страните членки на еврозоната имат много по-големи отговорности, те дори могат да налагат вето. Местното управление е длъжно да са съобразява с препоръките им, а ако имат възражения, трябва да се обосноват аргументирано точка по точка.

От опозицията заявиха, че не подкрепят промените, тъй като съветът ще бъде натоварен да изготвя доклади и оценки, с които никой няма да се съобразява. Според Георги Търновалийски от БСП никой не взима под внимание препоръките на съвета.

"Не може на второ четене да бъдат променяни съществено приети на първо четене текстове. Това е порочна практика и обезсмисля цялата процедура по приемането на законите", каза още депутатът относно практиката да се прекроява един закон, чрез промени в друг.

Освен това, предвид минималния състав на Фискалния съвет не е съвсем ясно как той ще се справя с новите си функции (гласуваните днес, и тези, които предстои да бъдат делегирани), без да бъде увеличен ресурсът му.

Фискалният съвет е нова структура, създадена през 2015 г. заради изискванията на Брюксел и с идеята да бъде независим орган, който да следи изпълнението на бюджета и да бъде коректив на Министерството на финансите и това как се харчат държавните пари. Освен това България, независимо че не е член на еврозоната, е подписала т. нар. European Fiscal Compact, който също засяга дейността на съвета и придава тежест на всички становища и препоръки, които той изготвя.

В този смисъл е съвсем логично от МФ да не са особено доволни, че още някой ги следи под лупа. Впрочем конфликтът между двете институции не е нов и с течение на времето ескалира. В последния доклад на Фискалния съвет за средносрочната бюджетна прогноза и Бюджет 2019 на няколко места се споменава, че оценката на съвета не е коректна, защото липсва повече информация от страна на МФ. Според източници от съвета от финансовото ведомство често отказват да предоставят информация, което затруднява работата на надзорната институция.

Добре е да припомним още, че през 2015 г., когато беше създаден Фискалният съвет, имаше съмнения, че съставът му е избран по неясни критерии и с партийни договорки. Председател на съвета е бившият депутат от ГЕРБ Борис Грозданов. Членове са бившият заместник-министър на финансите от НДСВ Любомир Дацов, неуспелият кандидат за управител на БНБ Григорий Вазов, бившият депутат от ДПС Юнал Тасим и Дора Андреева, която бе издигната от партията на бизнесмена Христо Ковачки – БДЦ.

Останалите промени в Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор засягат търговските дружества, включително лечебните заведения с над 50 на сто държавно или общинско участие в капитала, както и търговските дружества, чийто капитал е изцяло тяхна собственост.

Съгласно текстовете частна охранителна дейност по отношение на имущество - собствено или ползвано на законно основание, може да се извършва и от бюджетни организации по смисъла на Закона за публичните финанси, БНБ и дружествата, в която тя взима участие. Казано иначе, Централната банка ще може да продължи да охранява сградите и касовите си центрове чрез собственото си звено за сигурност.