Изискванията при банковото финансиране и регулациите за кредитните институции често ограничават средствата за инвестиции при изпълнението на проекти, които обещават добър доход, но известен риск. Някои фирми, с подчертана иновационна насоченост, не са в състояние да отговорят на пазарните изисквания, въпреки че притежават оригинална и перспективна идея.
От четири години и половина възможностите за среща на фирмите с инвеститорите са по-големи след създаването на Фонд мениджър за финансови инструменти в България. С Фонд на фондовете държавата управлява средства от 1,2 млрд. лева по четири оперативни програми, които предоставят капитал в развитието на компании, смятани за рискови.
В България, през програмния период 2014-2020 г. европарите, отделени от грантовете, се прилагат като финансови инструменти, обединени в една обща сметка – Фонд на фондовете. Тези средства трябва да подкрепят проекти и дейности с добавена стойност, като повече от половината от тях са насочени към кредитиране на общинска и екологична инфраструктура, а останалите към финансиране на предприемачество и социална икономика със заеми и дялови инвестиции.
Стимули за икономиката
Към момента портфолиото на Фонда включва 18 инструмента с различна структура. Те са насочени към предоставянето на заеми (различни форми на кредитни подобрения, като гаранции или схеми за споделяне на риска) или финансиране на рискови инвестиции с различни по обхват и размер алтернативни инвестиционни фондове.
Да срещнеш предприемачи
Средствата са от ОП “Развитие на човешките ресурси“, ОП “Иновации конкурентоспособност“, ОП „Околна среда“ и ОП „Региони в растеж“, са насочени към проекти, които потенциално биха могли да започнат да се самоиздържат, като осигуряват инвестиционна подкрепа чрез заеми, гаранции или дялово участие.
Фонд на фондовете избира финансовите посредници – банки, фондове, кредитни и други финансови институции, а от своя страна избраните финансови мениджъри мобилизират допълнителен частен капитал и значително увеличават публичния ресурс, за да стигне той до крайните получатели. Финансовите инструменти дават възможност за възвръщане (рециклиране) на средствата, които могат да бъдат използвани повторно.
Да инвестираш в бъдещето
Големите общините и утвърденият на пазара частен сектор в повечето случай са изградили или работят по изграждането на модели за проекти, кредитирани от банки, и в този смисъл дълговото финансиране е познато и се подкрепя от Фонда, за да се подобрят параметрите на финансирането (напр. лихви, размер на обезпечението, дългосрочност, гратисен период).
Традиционният бизнес модел на банковото финансиране, обаче, както често и регулациите, ограничават предлагането на средства за рискови инвестиции, особено в стартиращи предприятия. Така стартъп компаниите, особено тези които залагат на иновативни технологии и процеси на работа, рядко са в състояние да си осигурят каквото и да е дългово финансиране, независимо колко е оригинална или перспективна тяхната идея, заради риска.
Но за стратегическите цели, да се подпомогне икономическото развитие на България, най-перспективни се оказват новите и бързорастящи иновативни компании, които помагат за общия технологичен напредък на българското стопанство, като откриват нови пазари и по този начин генерират качествен растеж и заетост.
Достъпът до бизнес експертиза, контакти и менторство осигуряват развитието на бизнеса. Очакванията обаче за реализиране на доходност от рискови инвестиции не винаги се случва.
Световната практика показва, че в най-добрия случай едва 10% от компаниите са успешни и намират своята ниша в конкурентната пазарна среда.
Тези, които прескочат бариерата, обаче връщат вложените пари от три до пет години след предоставянето на финансиране чрез продажба на дяловете на нови или съществуващи инвеститори, погасяват със средства от фирмата кредит, когато стартъпът се развие и получи банков заем, или вземат капитал чрез първично публично предлагане (IPO).
Финансови инструменти като модел на растеж
През настоящия програмен период 2014-2020 г. на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), подобно на предходния, почти няма друга възможност за рисково финансиране в страната, извън подкрепата, предоставена от бюджета на ЕС.
Близо една четвърт от средства, включени във Фонда на фондовете са насочени към реализиране на общо шест финансови инструмента за дялови и квази дялови инвестиции, включително и фонд за технологичен трансфер.
Инструментите на Фонда за такива инвестиции обхващат почти целия жизнен път на едно предприятие – от бизнес идеята до експанзията на международните пазари.
Така например, трите фонда за ускоряване и начално финансиране подпомагат най-ранната фаза – от идеята и започването на дейността. Фондът за рисков капитал от своя страна подкрепя високо-технологични компании в следващата фаза от тяхното развитие, когато бизнес моделът им е вече повече или по-малко установен. Фонд Мецанин/Растеж поема фирмите в сравнително зрял етап на развитие, като целта на финансирането е разрастване на пазарните им позиции и засилване на конкурентоспособността им.
Да последваме парите
През тази година Фондът завърши редица процеси, свързани с тези инструменти, като успя да започне инвестиционните периоди по три различни инструменти, завърши процедурите по избор на фонд мениджъри за други два и започна процеса на избор за трети. По този начин, се реализират на пазара всички инструменти в портфолиото на Фонда на фондовете, свързани с дялови инвестиции.
От конкурсите, които направи Фонд на фондовете, се разбра, че съществува сериозна конкуренция и между фонд мениджърите, които управляват инвестиционните фондове.
Първият от фондовете за ускоряване и начално финансиране, който е предназначен за предприемачи в най-ранен етап на развитие на своя бизнес, се управлява от “Иновейшън Акселерейтър България“ АД. Със средства в размер на 30,5 млн. лева ще се финансират иновативни бизнес идеи на стартъпи в сектори като здравеопазване, образованието, транспорт и логистика, лека промишленост, дигитализация и други.
През избрания посредник, парите трябва да достигнат над 200 предприятия, като инвестициите във фаза ускоряване са до 100 хил. лева, а във фаза начален етап могат да достигнат до 2 млн. лева.


Нов крах за националите по футбол! Загубиха за първи път в историята си от Люксембург
Трима са пострадалите при катастрофата на автобус във Варна
Хандбалният Спартак започна сезона с победа над шампиона
18 км колона от тирове преди „Капитан Андреево”
От 1 ноември ще има такси от 2 евро за обработка на онлайн пратки, влизащи в ЕС
Когато магазинът още не знае какво му трябва, AI може да го предвиди
Фабрики за фалшиви цигари наводняват Европа
Ниското ниво на Рейн принуждава индустрията да се адаптира
Bentley представи първия си електромобил - луксозен SUV с мериносова вълна
Лула забранява онлайн хазарта на фона на рекордни дългове в Бразилия
Porsche патентова автоматик с фалшив педал на съединителя
Шампион във Формула 1 се сдоби с най-скъпото Bugatti Veyron
Всъдеходите с най-скъпи разходи за ремонт
Защо малкият пробег на автомобила може да бъде капан
Абсурдите на пазара в Иран и държавната автомобилна лотария
Нешка Робева отказала предложения за президент: Партиите най-много са вредили на България
Данък върху свръхпечалбите срещу инфлацията: правителството готви нови мерки
Нов срам за България: Люксембург ни обърна в Пловдив
Илияна Йотова: Искаме държава, която принадлежи на всички, а не на малцина
Георги Първанов: Ще има стагнация на помилванията занапред