ГЕРБ и Патриотите се обединиха в общо предложение за "вечния длъжник"

10 години давност за събиране на вземания от физически лица, предлагат ГЕРБ и „Обединени патриоти“ в общ законопроект за личния фалит.

„От миналата седмица имаме решение да направим първата стъпка, като внасяме с колегите от „Обединени патриоти“ промени в Закона за задълженията и договорите във връзка с т.нар. фигура на „вечния длъжник“, изтъкна народният представител Красимир Ципов от ГЕРБ по време на брифинг в парламента, цитиран от Агенция „Фокус“.

Решението на проблема с вечните длъжници обаче не е съвсем пълно. Тепърва предстои приемането на закон за личния фалит, което ще се отложи за неопределено време до края на мандата на действащото Народно събрание, стана ясно още от думите на Ципов.

"Има подготвен от ВМРО законопроект за личния фалит. Това не е отпадаща алтернатива, но той ще бъде внесен след обществени обсъждания и целта е и този закон да бъде приет до края на мандата", каза още Ципов.

По думите на Христиан Митев от НФСБ двата института – абсолютната давност и личния фалит,
са различни и не пречи да се въведат един след друг.

„Мисля, че правим първа стъпка към решаването на един голям проблем за една немалка част от българите - прекратяване на фигурата на така наречения вечен длъжник. Хората, които десетилетия изплащат задължения. В края на краищата под натиска на съдбата остават без доходи и влачат тези задължения докрая на живота си. С настоящия законопроект ние предвиждаме да има 10-годишна абсолютна давност за събиране на вземанията от физическите лица, които не са еднолични търговци. Когато тези взимания произтичат от непозволено увреждане, т.е. защитаваме добросъвестния длъжник", каза от своя страна Искрен Веселинов от ГЕРБ.

Според записаното в мотивите към законопроекта към момента има открити процедури за принудително изпълнение, засягащи над 600 хил. семейства.

В момента в Закона за здълженията и договорите е въведена обща 5-годишна давност и се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок и 3-годишна давност за вземанията за възндаграждения за труд, за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, за наем, за лихви и за други периодични плащания. Според вносителите към момента има вратичка в закона, която позволява кредитора да „преследва“ длъжника на практика безкрайно, а предложената 10-годишна давност не променя възможността граждани и фирми да се възползват и от 5 и 3-годишната даваност, просто се уеднаквява режима, като така се дава възможност на частни и физически лица да започнат „от нула и на чисто да градят своята семейна икономика“.

Вносителите посочват още, че в повечето европейски държави има въведен регламент за потребителски фалити или абсолютна давност и само България е изключение.

Темата от години циркулира в общественото пространство, но до конкретни законови промени така и не се стигна.

Още през 2017 г. „Обединени патриоти“ внесоха законопроект, според който необезпечени задължения до 150 хил. лв. на лица, които не обслужват дълговете си в продължение на 10 години, ще се опрощават. Според мотивите им така щяло да се прекрати практиката на „доживотна задълженост“ на длъжниците, която е налице при сега действащото законодателство. И тогава коалиционният партньор твърдеше, че освен в България само в три държави в Европа в момента няма възможност за граждански фалит – Малта, Хърватия и Швейцария. Законопроектът обаче не беше подкрепен в пленарната зала.

През 2018 г. бившият министърът на правосъдието Цецка Цачева също коментира, че България остава единствената държава в ЕС, в която няма разписана процедура как се слага край на дълговете и има вечни длъжници. През май 2018 г. тя обяви, че в българския парламент може да се продължат усилията за промени в законодателството, като преди това се чуе мнението на всички възможни страни. 

Бившият омбудсман Мая Манолова също се опита да прокара своя концепция за законопроект за личния фалит от пролетта на 2018 г., като миналата година тя внесе в НС Закона за гражданската несъстоятелност. Основен мотив беше, че средно за година българите забавят плащания за около 800 млн. лв. Става дума не само за дългове към банки, но и за дългове към фирми за бързи кредити, към лизингови компании, към колектори, към различни монополни дружества.

Законопроектът на Манолова също не получи парламентарна подкрепа.

Идеята си има и своите противници. Според икономиста Красен Станчев в България финансовите активи на домакинствата не просто нарастват три пъти за десет години, но и са повече в абсолютна стойност от тези на домакинствата в Естония, Хърватска, Словения, Латвия и Литва (при все,че населението там е по-малобройно). Но като размер на активите на едно средно статистическо домакинство положението е сравнимо.

В свой анализ той посочва, че от икономическо гледище личният фалит би имало смисъл да се прилага при три взаимносвързани и влияещи си условия:

– когато задълженията на домакинствата (физическите лица) са значим дял от БВП,
– делът на необслужените им заеми се увеличава или е значителен, или е със застойна динамика,
– а финансовите им активи намаляват, натрупват се бавно, а дългът на домакинствата увеличава своя дял в доходите им.

Красен Станчев обяви още през 2019 г., че нито едно от тези условия в България не е налице.