БНБ: Натиск върху банките ще оказва обслужването на заемите

Банковата система в България посрещна предизвикателствата от пандемията от COVID-19 в икономиката ни в добро състояние и солидна капиталова и ликвидна позиция. Това пише в най-новото издание на Българската народна банка „Банките в България“. В него се проследява рисковия профил на системата през първото тримесечие на 2020 г., като в анализа си централната банка включва източниците на риск, свързани с  разпространението на коронавируса.

За устойчивостта и гъвкавостта на банковия сектор в условия на намалена икономическа и социална активност допълнително допринася взетото през март решение на БНБ за капитализиране на печалбата на кредитните институции.

Отмяната на предстоящите увеличения на нивото на антицикличния капиталов буфер, който се прилага за местни експозиции за кредитен риск, както ограничаване на чуждестранните експозиции на банките също влияят за смекчаване на последствията от пандемичната обстановка със затруднения в доставките, производствените процеси и търговията. Но кризата повлия на българската икономика заради зависимостта ѝ от чуждестранни доставчици и клиенти.

В края на първото тримесечие на 2020 г. настъпи рязка промяна в икономическата среда, предизвикана от пандемията от COVID-19 и ограниченията, въведени за предотвратяване на неговото разпространение.

Взетите в страната противоепидемични мерки наложиха съществено свиване на някои дейности, коментират в централната банка. Тези процеси се отразиха негативно върху икономическата активност и безработицата през периода на действие на противоепидемичните мерки.

В същото време значителната несигурност по отношение на развитието на пандемията и на бъдещите мерки за ограничаването ѝ затрудняват изготвянето на количествените оценки за продължителността и дълбочината на ефектите върху икономическата активност и финансовото състояние на предприятията и домакинствата.

Рискове за доходността и качеството на активите

Показателите за доходност към края на първото тримесечие остават на добро равнище, но при повишен риск за тяхната бъдеща динамика. Основният натиск върху доходността е свързан с очакваното забавяне на икономическата активност, вследствие на което биха се влошили финансовото състояние на предприятията и домакинствата и възможността на кредитополучателите редовно да обслужват задълженията си.

Краят на първото тримесечие на 2020 г. съвпада с началото на въздействието на пандемията от COVID-19 върху икономиката, поради което показателите за кредитно качество не се отклоняват съществено от отчетените за последните тримесечия, отчитат анализаторите на БНБ.

Проявлението на рисковете за кредитоспособността, като просрочия и оттам – увеличението на обезценките за кредитен риск, е в зависимост от продължителността и сериозността на икономическия спад и с известен период след неговото начало.

Нарастването на обезценките за кредитен риск може да настъпи както в резултат на по-големите просрочия по част от кредитите и на съответното изискване на МСФО 9 за удължаване на хоризонта на очакваните кредитни загуби над 12 месеца, така и от общо изостряне на чувствителността на банките към кредитния риск или понижение на стойността на обезпеченията (особено в случаите на кредити, обезпечени с търговско и жилищно недвижимо имущество).

Възможни са промени в капиталовите изисквания за пазарен риск, ако има промяна в рейтингите на определени класове активи, предупреждават от централната банка.

В БНБ отчитат, че с прилагане на правилата на Европейския банков орган (ЕБО) за мораториуми върху обслужването на кредитите се дава възможност на банките да позволят на засегнатите от кризата кредитополучатели да отсрочат плащанията по кредитите, без това да води до автоматично прекласифициране на заемите като преструктурирани или необслужвани.

През април централните банкери утвърдиха проекта на Асоциацията на банките в България „Ред за отсрочване и уреждане на изискуеми задължения към банки и дъщерните им дружества – финансови институции, във връзка с извънредното положение, въведено от Народното събрание на 13 март 2020 г.“.

След утвърждаването му документът представлява частен мораториум по смисъла на правилата на ЕБО. Действието на утвърдения мораториум първоначално беше до края на 2020 г.