Промени в ДОПК предвиждат по-строги санкции за укрити доходи в чужбина

Набързо, без никакви дебати и изказвания, депутатите приеха на първо четене в пленарната зала промените в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), внесени от Министерския съвет. Измененията бяха приети и в ресорната Комисия по бюджет и финанси миналата седмица на почти тайно заседание, след като часът на въпросното заседание бе изместен с час и половина по-рано, а това бе обявено на сайта на парламента 10 минути преди то да започне. Реално никоя заинтересована страна не успя да присъства или да го гледа онлайн.

Една от най-любопитните промени гласи, че ще има драстични глоби, ако лице укрива доходи от чужбина. При невнасяне на данък върху тях или ако е в по-малък размер съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане или Закона за данъците върху физическите лица, санкцията ще бъде до 5 на сто от невнесения налог, но не повече от 15 хил. лв. При повторно нарушение глобата се удвоява до 10 на сто, но не повече от 30 хил. лв.

Разпоредбата има за цел да се гарантира внасянето на данъка при източника върху трансгранични плащания и ефективност на данъчния контрол в хипотезата на извършване на плащания, когато основанията за прилагане на облекчение съгласно спогодба за избягване на двойното данъчно облагане не са доказани. 

Промяна има и при последователността на погасяване на просрочените задължения. Вносителите предвиждат погасяването на предявените за събиране в НАП публични вземания да става от най-рано възникналите към по-новите. Като мотив се посочва, че в момента хората или фирмите имат право на избор кое задължение да погасят първо и така на практика част от дълговете остават несъбрани поради изтеклата им давност. Сега при липсата на избор вземанията се погасяват съразмерно.

Промените в ДОПК засягат и прилагането на 10-годишен абсолютен давностен срок, който бе приет с изменения в Закона за задълженията и договорите и породи сериозни критики.

С корекциите в ДОПК на практика се предлагат две допълнителни хипотези, при които се изключва прилагането на 10-годишния абсолютен давностен срок, след изтичането на който се счита, че публичното вземане е погасено. Става дума за случаите по отношение на предявените в производството по несъстоятелност публични вземания и в случаите когато има образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение.

Поради невъзможността да се предвиди продължителността на съдебните дела, законовите промени гласят срокът да спира да тече при старта на делото и да се възобновява след приключването му.

Съгласно действащата уредба абсолютната давност не се прилага и в други случаи, в които държавата като кредитор е лишена от възможността да събира публичните вземания принудително (задължението е разсрочено или отсрочено, изпълнението е спряно по искане на длъжника).

С друга промяна се увеличават двойно глобите, ако дадено лице или фирма  възпрепятства проверка на приходната агенция или публичен изпълнител. Ако измененията бъдат приети и на второ четене, нарушителите ще бъдат санкционирани с от 500 до 1000 лв. за физически лица, а за едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция. При повторно нарушение наказанието е глоба или имуществена санкция от 1000 до 2000 лв.