Окончателно: Бюджетният дефицит може да надхвърля 3% от БВП

Депутатите окончателно приеха на второ четене промените в Закона за публичните финанси, регламентиращи изискванията за бюджетен дефицит и държавните разходи при извънредни ситуации. Измененията влизат в сила след обнародването им Държавен вестник. Гласуването премина без експертен и съществен дебат. Вместо това имаше дребни заяждания между БСП и управляващите относно това кой се вози в джипа на премиера Бойко Борисов.

Все пак социалистите изтъкнаха, че от юни до септември тази година с постановление на Министерски съвет, под формата на извънредни разходи, държавата е изхарчила над 2 млрд. лв., „предимно по схемата от прозореца на джипа на премиера". От тях близо 900 млн. са били дадени за ремонт и строителство на пътища.

„Какво извънредно има в това“, попита депутатът от БСП Димитър Данчев. Колегата му Николай Тишев даде пример с бюджета за 2019 г., където с постановления на правителството са преразпределени и раздадени допълнително 4,5 млрд. лв. Искането на левицата извънредните разходи на Министерски съвет да бъдат сведени до 1% от приходите, а всички останали разходи да минават като актуализация през парламента, беше отхвърлено. 

"По повод на вашите притеснения, че се раздават средства на общини по субективни усмотрения, през 2018 г. Народното събрание възложи одит за съответствие на разходите, раздадени с допълнителни трансфери с постановления на МС, и този одит не установи закононарушения, казва Мария Илиева от ГЕРБ. В одита е казано, че има ред, по който се определя допълнителното преразпределение на средства, и 40 общини не са получили пари, не защото са наши или ваши, а защото не отговарят на критериите, поясни тя. 

До промяната се стигна, тъй като предложените в момента с проектозакона за държавния бюджет за 2021 г. дефицит и разходи нарушават правилата, регламентирани чрез сегашната законова уредба.

В текстовете е записано, че бюджетният дефицит ще може да надвишава заложения праг от 3% от БВП в случай на извънредни обстоятелства. В проектозакона за държавния бюджет за 2021 г. пък е записано, че разликата между приходите и разходите ще бъде 5,51 млрд. лева, или над 4,4% от прогнозния БВП за годината. През 2020 г. се очаква бюджетното салдо да бъде отрицателно в размер на 5,2% от БВП. В средносрочен план се очаква дефицит в размер на 1,9% за 2022 г. и 2,3% от БВП за 2023 г.

„При отчитане на въздействието на временните приходни и разходни мерки, свързани с предотвратяване разпространението на COVID-19 в страната и ограничаване последиците от кризата, дефицитът на сектор „Държавно управление“ за следващата година се очаква да бъде в размер на 2,9%. През следващите две години ефект върху салдото оказва и придобиването на бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада и придобиването на нов тип боен самолет, като при елиминиране на тези еднократни разходи, дефицитът на начислена основа спада съответно до 1,8% и 1,3% от БВП за 2022 г. и 2023 г.“, пише в средносрочната бюджетна прогноза.

Въпросителните обаче са около това как точно ще бъде постигнато такова драстично намаление на дефицита, при положение, че огромна част от мерките за борба с коронавируса, лансирани като временни, едва ли ще са такива. Става дума за мярката 60/40, която продължава и догодина, добавката от 50 лв. за пенсионерите, която уж ще получават до март, както и детските надбавки без подоходен критерий, предвидени само за 2021 г. Намалената ставка по ДДС за редица сектори също е съмнително да бъде възстановена в пълния размер от 20% през 2022 г.

Тези привилегии едва ли ще бъдат отменени от което и да е правителство, което дойде на власт. И точно затова промяната в Закона за публичните финанси е така притеснителна в навечерието на парламентарни избори. Важно е да има законови ограничения, дори с по-широки рамки при извънредни ситуации, но все пак да ги има. Иначе рискуваме страната ни да попадне в дългова спирала, както прогнозират редица анализатори.

Финансовият министър Кирил Ананиев оправда промените с факта, че фискалните правила на ЕС също са отменени до края на 2021 г. Това действително е така, но то не променя логиката и принципите при планиране на държавния бюджет, а именно - поддържане на текущи нива на приходите и разходите без риск за платежоспособността на държавата или за способността за покриване на задължения, както пише в чл. 20, ал. 8 от Закона за публичните финанси.