Издръжката на БНБ за 2020 г. е близо 103 млн. лева

Налагането на тези инвестиционни ограничения имаше за цел и доведе до намаляване на кредитния и пазарния риск, както и до увеличаване на ликвидността на валутните резерви, пише в отчета на централната банка.

В средата на годината, след настъпилото постепенно нормализиране на ситуацията на международните финансови пазари, повечето от наложените по-рано инвестиционни ограничения бяха отменени, което доведе до възстановяване на нормалния инвестиционен процес при управлението на валутните резерви.

Банков сектор

През 2020 г. банковият сектор в България осъществяваше дейността си в условията на рязък спад на икономическата активност, предизвикан от безпрецедентните ограничителни мерки за овладяване на разпространението на пандемията от COVID-19. Банките в България посрещнаха този икономически шок с висока капиталова и ликвидна позиция, което осигури непрекъсваемост и надеждност на дейността на банките по извършването на финансово посредничество.

За устойчивостта и гъвкавостта на банковия сектор в условията на силно влошената макроикономическа среда допринесоха както провежданата през последните години политика на изграждане на буфери в системата, така и предприетите на 12 март от БНБ мерки. Те бяха насочени към допълнително укрепване на капитала и ликвидността на банките, включващи капитализиране на печалбата на кредитните институции и налагане на индивидуални и съвкупни лимити за чуждестранни експозиции на банките с цел ограничаване на кредитния риск и на риска от концентрация в техните баланси.

В отчета на централната банка се подчертава, че въпреки икономическия шок съотношението на необслужваните кредити в банковата система се понижи, което се дължи на комбинирания ефект от действието на предложения от Асоциацията на банките в България и утвърден на 9 април от БНБ частен мораториум върху плащанията по банкови кредити, както и от операциите на банките по продажби и отписвания на необслужвани кредити.

В съответствие с действието на ограничителните мерки срещу COVID-19 и с актуализираните насоки на ЕБО и искания на АББ, през годината сроковете за действие на мораториума върху плащанията по кредити бяха удължени на два пъти.

Отчитайки влошаването на финансовото състояние на част от домакинствата и фирмите, засегнати от мерките срещу COVID-19, банките повишиха оценката си за кредитния риск и реагираха най-вече чрез затягане на кредитните стандарти и условия и увеличение на разходите за обезценка.

Тези допълнителни разходи, наред с намалението на дохода на системата от основна дейност заради продължителния период на ниски лихвени равнища и влошена икономическа среда, имаха неблагоприятен ефект върху възвращаемостта на активите в банковия сектор през миналата година.

Капиталовата позиция на банките обаче се подобри и в края на годината капиталовите съотношения на всички кредитни институции бяха над регулаторните изисквания. За това допринесоха наличните в системата капиталови буфери преди настъпването на икономическия шок, мерките на БНБ от март, както и въведените регулаторни облекчения в отговор на пандемията от COVID-19.