Нина Стоянова: За 6 месеца плащанията през RINGS са нараснали с 30%

За първите шест месеца на 2021 г. стойността на извършените плащания през оперираната от БНБ Система за брутен сетълмент в реално време в лева (RINGS) се е увеличила с 30% спрямо първото полугодие на 2020 г., а за същия период стойността на плащанията в евро през националния системен компонент на системата за големи плащания в евро - TARGET2-BNB се е увеличила с 65,7%. Това каза Нина Стоянова, подуправител на БНБ, ръководител на управление „Банково“, на четвъртия банково-финансов форум на сп. Мениджър „Бъдещето на парите“, цитирана от пресцентъра на банката.

„Тези цифри говорят сами за себе си и могат  да бъдат изтълкувани по различен начин, включително като сигнал за известно възстановяване на икономиката. Те обаче показват и все по-интензивното използване на платежните услуги и електронните канали за разплащане в българския финансов сектор“, каза още Стоянова.

Тя подчерта, че новите технологии променят финансовия сектор и водят до предлагането на все по-разнообразни и удобни платежни продукти в една силно конкурентна среда. „Политиките на Европейската комисия, Европейската централна банка и националните регулатори са насочени към катализиране на този процес, към по-пълно използване на потенциала, който предлагат технологиите и постигане на по-евтини, сигурни и достъпни платежни решения. Динамиката на процесите в Европа е изцяло валидна и за нашата страна“, каза Стоянова.

По думите ѝ бързото развитие на електронната търговия през последните години и засиленото използване на електронни канали за иницииране на плащане поставят нови предизвикателства, свързани с гарантиране на сигурността и данните на клиентите. 

„Тази тенденция има и своята обратна страна – постоянната грижа за сигурността на плащанията, която имат и регулаторите и доставчиците на платежни услуги“, каза подуправителят на БНБ. Нина Стоянова припомни, че от септември 2019 г. в Европа стана задължително прилагането на задълбочено установяване на идентичността на платеца. Това означава, че когато се нарежда електронно плащане, в процеса трябва да се използват поне два независими елемента от различни категории – знание, притежание и характерна особеност. Когато тази операция се извършва онлайн, се добавя и изискването за динамично свързване – код, който свързва сумата на операцията и нейния получател“, обясни Стоянова.

Според нея когато се говори за бъдещето в областта на сигурността, отново се намесват новите технологии и все по-интензивното използване на биометричните данни в съвременните мобилни електронни устройства, включително лицево разпознаване и пръстов отпечатък.

По думите й при предстоящия преглед на втората директива за платежни услуги сигурността отново ще бъде в центъра на вниманието.

Относно мобилните технологии Нина Стоянова посочи, че в последните години се работи в посока към възможна употреба на смартфоните и като средства за приемане на плащания с физическа карта. „Това става възможно благодарение на технически стандарти, разработени от Съвета по стандарти за сигурност на индустрията за платежни карти. Те дават възможност за използването на мобилни устройства, като смартфони и таблети, притежаващи NFC чип, за приемане на безконтактни плащания от една страна и от друга – за въвеждането на PIN код от платеца върху екрана на мобилното устройство. По този начин мобилните устройства се превръщат в своеобразни софтуерни ПОС терминали, способни да приемат плащания с платежни карти и други платежни инструменти, интегрирани в мобилния телефон“, обясни Стоянова.

По думите ѝ в България също вече има доставчици на платежни услуги, които предлагат услугата софтуерен ПОС, което ще направи безконтактните плащания още по-лесни и удобни за клиентите и търговците в България.

Относно отвореното банкиране Нина Стоянова посочи, че то дава възможност за навлизане на нови участници на платежния пазар и за създаване на иновативни услуги и решения с добавена стойност за клиента.

„С оглед изпълнение на регулаторните изисквания банките в Европа, в това число и в България, преимуществено избраха разработването на специални интерфейси, познати като приложно-програмни интерфейси или API, пред възможността за модифициране на клиентските си интерфейси за достъп. Предимствата на специалните интерфейси са значителни – те се отличават с по-голяма степен на сигурност, бързина и възможност за поемане на голям брой едновременни заявки. Не са малко обаче и предизвикателствата при използването на специалните интерфейси – разработката им е скъп и сложен процес, който изисква координация между различни звена от банките, техните външни разработчици и доставчиците на новите услуги“, обясни подуправителят на БНБ.

В заключение Нина Стоянова обяви, че тенденциите в Европа са свързани с развитието на единна европейска платежна инфраструктура, базирана на общи стандарти и инструменти, целящи паневропейски обхват и достижимост. „Незабавните плащания, които са в процес на въвеждане и у нас, отвореното банкиране и все по-широкото приложение на мобилните технологии са актуалните теми както в страната, така и в Европейския съюз, за които ще продължаваме да говорим“, допълни тя.