Темпът на кредитен растеж създава предпоставки за нарастване на задлъжнялостта

Високите темпове на кредитен растеж създават предпоставки за нарастване на задлъжнялостта, като при влошаване на икономическата среда или рязко повишение на лихвените проценти по заемите способността за обслужване на задълженията може да отслабне, в резултат на което необслужваните заеми и разходите за обезценки да се увеличат. За това предупреждава Българската народна банка в новия брой на тримесечното издание „Банките в България“, което се подготвя от управление „Банков надзор“.

Засиленият рисков апетит на кредитните институции и динамиката на депозитната маса характеризират процесите на кредитния пазар през четвъртото тримесечие на 2021 г. През последните три месеца на миналата година банковият сектор осъществяваше дейността си в условията на продължаващо възстановяване на икономическата активност от кризата с COVID-19, отчитат в централната банка.

В тази благоприятна среда влияние върху финансовото състояние на предприятията и домакинствата оказват динамиката на крайното потребление и износа, които растат в реално изражение през тримесечието, независимо от ускоряването на инфлацията.

Реалните лихвени проценти и нарастването на доходите, които стимулират търсенето на кредити, както и от увеличеното предлагане на заемни ресурси са причина за увеличение на заемите за домакинства, които продължават да нарастват с ускорени темпове на фона на относително бърз растеж на цените на жилищните имоти.

Рискове за качеството на активите

В БНБ посочват, че в непосредствен план повишената кредитна активност се отразява положително върху доходността на банковия сектор. Банките разполагат със значителен обем обезпечения по кредитните си експозиции, но евентуално влошаване на пазарните условия би могло да ограничи възможностите за реализация на обезпеченията или да доведе до понижение на цената им с произтичащата от това необходимост от допълнителни обезценки.

Според експертите на централната банка засега обемът на необслужваните експозиции продължава да следва тенденция към понижение, обусловена от операции по отписвания и продажби на кредити. Въпреки това през четвъртото тримесечие на 2021 г. е налице нарастване на кредитите по Международния стандарт за финансово отчитане (МСФО) 9 „Финансови инструменти“ (МСФО 9), което е признак за наличие на повишен кредитен риск.

След изтичане в края на декември на частния кредитен мораториум се увеличава вероятността потенциален спад на икономическата активност да намери отражение във влошаване на качеството на кредитния портфейл.

Рискове за доходността

В БНБ отчитат, че печалбата на банковия сектор нарасна на годишна база под влияние на по-малкия размер на направените обезценки и увеличението на дохода от такси и комисиони. Задържащият ефект, който средата на ниски лихвени проценти оказва върху лихвените приходи, се смекчава от увеличението на кредитните обеми.

Капиталова позиция и ликвидност

С цел да се засили устойчивостта на банковата система към загуби от кредитен риск и произтичащ от тях натиск върху доходността и капиталовата позиция на кредитните институции, през 2021 г. БНБ увеличи нивото на антицикличния буфер, приложим към местни кредитни рискови експозиции, на 1% от 1 октомври 2022 г. и на 1,5% от 1 януари 2023 г.

Наред с провежданата политика на изграждане на капиталови буфери, въведеното през март 2020 г. и потвърдено през януари 2021 г. като макропруденциална мярка ограничение за разпределяне на печалбата на банките също допринесе за засилване на капиталовата позиция на банките.

На 23 февруари БНБ прие решение да се преустанови действието на ограничението за разпределяне на печалбата на банките за 2019 г. и 2020 г. в съответствие с решенията на Европейската централна банка и на Европейския съвет за системен риск да не подновят действието на ограниченията върху разпределенията.

Независимо от това, БНБ в качеството на надзорен орган ще изисква от банките, които възнамеряват да изплащат дивидент или предприемат обратни изкупувания и други разпределения, включително и от печалбата за 2021 г., да представят планове за разпределение, които ще бъдат предмет на надзорния диалог.

Считано от 1 април се преустанови и действието на мярката за ограничаване на чуждестранните експозиции на банките, въведена като част от антикризисния пакет мерки през март 2020 г. и продължена през януари 2021 г. В БНБ отчитат, че за периода на действие тази макропруденциална мярка допринесе за устойчиво подобрение на ликвидната позиция на банките и банковата система. Централната банка обаче ще продължи да анализира редовно съответните рискове и остава в готовност да приложи подходяща макропруденциална мярка при необходимост.

Ликвидната позиция на банковия сектор се запазва солидна, като нивата на съотношението на ликвидно покритие и съотношението на нетното стабилно финансиране са значително над регулаторните изисквания. Независимо от това управлението на ликвидността следва да е съобразено с вероятността за изменения в обема и структурата на депозитите, породени от промени във финансовото състояние на предприятията и домакинствата в условията на повишена несигурност относно развитието на икономическата среда.

Качество на активите

През четвъртото тримесечие на миналата година при кредитния портфейл на банковата система прирастът е близо до нивото на отчетения през периода юли – септември. Същевременно намалението на размера на необслужваните активи продължи с ускорен темп спрямо предходното тримесечие. В резултат регистрираното понижение в съотношенията на необслужваните заеми е по-отчетливо при всички основни сегменти на кредитния портфейл и общият им дял в него намалява от 7,3% до 6,5% в края на декември, с което формираният спад през периода е със 78 базисни точки (при намаление с 38 базисни точки през предходното тримесечие).

Брутните необслужвани кредити и аванси през четвъртото тримесечие намаляват с 430 млн. лв. (8%) и в края на декември са 5 млрд. лв., като към 31 декември брутните кредити и аванси в широкия обхват възлизат на 107,9 млрд. лв., а в стеснения обхват на 82,4 млрд. лв.

Общата натрупана обезценка на кредитите и авансите (в стеснения обхват) през периода октомври – декември намалява със 101 млн. лв. (2,7%) до 3,6 млрд. лв. Степента на покритие на брутните необслужвани кредити и аванси с присъщата им обезценка се понижи до 47,8% (при 48% три месеца по-рано).