Кр. Катев: Референдумът за еврото е излишен и не е отговорна национална позиция

Няма категорични и солидни аргументи против влизането на България в еврозоната, а колебливата позиция на някои политически сили се дължи на популистки съображения. Това мнение изрази в предаването „Светът е бизнес“  на Bloomberg TV Bulgaria Красимир Катев, управляващ партньор в „Делта кепитъл инвестмънтс" и бивш зам. финансов министър. Според него референдумът е излишно упражнение и не е отговорна национална позиция. 

“Всички политици, които искат референдум, го искат с користни политически цели, всеки иска да дръпне килимчето под коалицията и да тръгне по популистката вълна. За много неща е хубаво да няма референдуми, както например във Великобритания. Там хората се подведоха и сега са много по-зле икономически”, смята той.

Катев е категоричен, че приемането на еврото ще доведе до повече инвестиции и по-високи доходи. „Да имаме втората по сила валута в света носи репутация, самочувствие, голямо улеснение при пътуване, по-ниски разходи за трансакции. В краткосрочен план ще имаме и по-ниски лихви по заемите, макар да се очаква, че скоро лихвите ще се вдигнат от ЕЦБ. За сметка на това ще има прилична лихва по депозитите в евро“, припомня той.

Според него аргументите, че инфлацията ще скочи с приемането на еврото са несъстоятелни особено като се има предвид, че България е във валутен борд с еврото от много години.

„Де факто ние сме в еврозоната от 25 години", посочи Катев. „Поради строгия валутен борд и липсата на монетарна политика в България ние консумираме всички негативи от това да сме вързани за еврозоната, без да имаме място на масата и да ни се чува гласа“, допълни той.

Катев смята, че опозицията срещу приемането на еврото се води от местни корпоративни интереси, които смятат, че банковия надзор е по-лек при БНБ. Той подчерта, че откакто страната ни е в банковия съюз големите банки вече са под надзора на ЕЦБ. „Може би по-малки играчи имат интерес да останат необвързани. Има и руско лоби в България, което води хибридна война срещу еврото. Някои популистки партии са яхнали тази метла и смятат, че ще им донесе позитиви при евентуални избори“, коментира той.

Финансистът прогнозира, че има „80% вероятност догодина да не покрием критерия за инфлация. По правило ние трябва да имаме не повече от 2% отклонение от средната инфлация на трите държави с най-ниска инфлация в еврозоната. Това е много трудно да се постигне при настоящата ситуация и има голяма вероятност ние да не покрием този критерий“. За сметка на това по негови думи „правителството и БНБ са се насочили към търсенето на компромис.

Кой и защо не иска България в еврозоната? Кога страната ни ще достигне средноевропейски стандарт на живот, за да влезе в еврозоната? Какви са плюсовете и как страната ни ще ползва “спасителните пояси“ от еврозоната? Какъв е опитът на страните от Източна Европа, които вече са приели еврото? Каква е била първоначалната инфлация след приемането на европейската валута в Словакия, Латвия, Литва и Естония? Защо в Хърватска не беше направен референдум за приемането на еврото? Какви аргументи имат Унгария, Полша и Чехия против влизането в еврозоната?

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.