Дълговата криза показа, че шефът е Ангела Меркел

Британският премиер Дейвид Камерън ще се срещне днес с Меркел в Берлин, като британският вестник The Telegraph съобщи, че на Камерън ще бъде казано, че не може да свика референдум по въпроса за предоставянето на повече власт на Европейския съюз.

Въпреки че не се нуждае от подкрепата на Германия, Великобритания изпитва нарастващи притеснения от политическите решения, излъчвани от Берлин, за които Камерън се опасява, че могат да вкарат страната му в рецесия.

Бе съобщено също, че Камерън е бил предупреден от Меркел, че тя очаква от него да „разгледа едно по-сериозно обвързване с останалите държави“, след като дълговата криза в еврозоната бъде преодоляна.

Това няма да се приеме добре във Великобритания, където по исторически причини Германия да казва какво да се прави ще получи толкова одобрение, колкото загуба от Австралия на крикет.

Проблемът за Великобритания е, че икономическото ѝ бъдеще е свързано с това на еврозоната, а в момента еврозоната се управлява от Германия.

За съжаление ако Камерън иска място на новата европейска маса, организирана от Меркел, ще му се наложи да слуша повече, без значение доколко подобно решение ще понижи популярността му вкъщи.

Италия и Гърция в момента се управляват от правителства, сформирани без избори, от които се очаква да реализират сурови мерки на строги икономии срещу необходимата помощ.

Новото испанско правителство, което ще се сформира след изборите през уикенда, ще трябва да получи подпис за икономическата си политика от Берлин и Франкфурт.

Подобно на останалите членове на т. нар. група PIIGS (Португалия, Италия, Ирландия, Гърция и Испания), то действа донякъде като холивудската звезда Ерол Флин, който веднъж каза: „Моят проблем е в съгласуването на големите ми пороци с нетните ми приходи“.

По-голямата част от Европа иска на ЕЦБ да бъде  разрешено агресивно да изкупува облигации на държави-членки на еврозоната, за да помогне за облекчаване на дълговите проблеми, понижаване на доходността по дълговите книжа и подпомагане на растежа. Но това не е нещо, което Меркел и германската общественост имат желание да приемат, така че няма никакви шансове да се случи.

Преди да се получи промяна на отношението, еврозоната ще прилича на работен колектив, който не вярва на шефа си. Те ще правят онова, което им се казва, но мърморейки и обяснявайки един на друг, че рано или късно ще стане ясно, че шефът не е прав и ще бъде уволнен.