Централните банки поддържат най-разхлабените валутни политики от 2009 г. насам

До юни 2012 г. разхлабването на валутните политики на централните банки ще понижи средните (претеглени спрямо брутния вътрешен продукт) лихвени проценти до 1,79% от 2,16% през септември – най-сериозното понижение за последните две години, се посочва в прогноза на JPMorgan. Щатската банка следи политиката на 31 централни банки по света. За последен път станахме свидетели на подобна валутна либерализация през третото тримесечие на 2009 г., когато 15 от институциите понижиха лихвените си проценти.

Ниските краткосрочни лихви, които ще останат в сила поне до края на 2012 г. ще гарантират на инвеститорите добра доходност. Корпоративните облигации с висока доходност и взаимните фондове са привлекателни, както и правителственият дълг на „богати на ресурси“ страни, включително Австралия и Норвегия, казва Джеймс Кочан, стратег на Wells Fargo Advantage Funds.

„Наблюдаваме обща глобална тенденция, според която растежът през последните тримесечия или е бил разочароващо слаб или сега се забавя“, казва Кочан. Дъговата криза в Европа „притеснява доста централни банки“ поради ефекта, който има върху износа на САЩ, Китай и някои други икономики, посочва той.

Докато централните банки в Австралия и Индонезия понижиха лихвените си проценти, а японската централна банка разшири програмата си за вливане на ликвидност през октомври, други страни вероятно ще разхлабят валутната си политика по-бавно.

В опит да се справи с инфлацията обаче китайската централна банка повиши лихвените си проценти 3 пъти от началото на годината. На 25 октомври централната банка на Индия пък повиши основната си лихва с четвърт процентен пункт.

„Повечето централни банки ще изчакат, за да видят как ще се развие ситуацията в Европа“, казва Джоузеф Тан, базиран в Сингапур икономист на Credit Suisse Group AG. „Ако политическите проблеми в Европа се задълбочат и това доведе до рецесия на стария континент и забавяне в САЩ, азиатските централни банки ще понижат лихвите си“.