Гръцкото правителство има нелеката задача да приеме дълъг списък от реформи, поставени като условие от международните кредитори, преди края на февруари, за да получи пакета от 130 млрд. евро, договорен рано сутринта във вторник, след месеци на мъчителни преговори, пише Financial Times.
Тежките условия и краткият срок за тяхното изпълнение илюстрират тоталната липса на доверие между Гърция и институционалните кредитори на страната – Европейската комисия (ЕК), Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международния валутен фонд (МВФ).
Атина не успя да спази условията, договорени при отпускането на предишния спасителен пакет за страната в размер на 110 млрд. евро през май 2010 г.
Последните искания включват дузина „приоритетни действия“, които Гърция трябва да предприеме като условие за получаването на спасителния пакет. Те варират от уволнението на данъчни служители с незадоволителни резултати при изпълнението на задълженията си, до приемане на закон за либерализирането на трудовите гилдии, мерки срещу корупцията и продажбата на поне две големи, контролирани от държавата предприятия, до началото на юни.
Гърция разполага с една седмица, за да приеме тези и други непопулярни мерки, които ще й позволят да размрази средствата и да избегне хаотичен фалит през март. В противен случай страната ще бъде изгонена от еврозоната, а фалитът й може да предизвика нова финансова криза в региона.
Гърция постигна сделка с частните си кредитори, които се съгласиха да отпишат 53% от дълговете на страната. В същото време Европейският съюз (ЕС) и Международният валутен фонд (МВФ) получават безпрецедентно право за надзор върху гръцките финанси, както и възможността да гарантират плащанията към кредиторите чрез автономна сметка към гръцкия бюджет.
Въпреки че, гръцкият финансов министър Евангелос Венизелос изрази оптимизъм и призова сънародниците си да се споразумеят за нов обществен договор, анализаторите се съмняват в успеха на спасителната програма.
Според изтекла в медиите информация, в конфиденциален доклад официални представители на Европейския съюз (ЕС) и Международния валутен фонд (МВФ) прогнозират, че през 2020 г. тежестта на гръцкия дълг ще достигне 160% от брутния вътрешен продукт на страната (БВП) вместо заложените в споразумението 120,5%.
„Смятате ли, че някой наистина вярва в калкулациите, според които гръцкият дълг може да стане устойчив?“, пита се Андрю Болс, директор на операциите за Европа на Pacific Investment Management Company, най-големият облигационен фонд в света.


Черно море Navibulgar се раздели с Къртис Джоунс
Тъжна вест! Отиде си дългогодишната солистка на Държавна опера–Варна Стоянка Кавалджиева
Черно море се върна към победите в баскетболната лига
DARA награди победителката в първата "Евровизия Азия"
Седмичен хороскоп 16 ноември - 23 ноември 2026
SpaceX постигна историческо хващане на кораба Starship
Историята зове Европа да поеме ролята си по отношение на Украйна
Зеленски: САЩ предлагат членство в НАТО срещу Донбас
Технологичните гиганти ще плащат повече за ток след победата на демократите
Ferrari залага на ексклузивността в епохата на масовите електромобили
Защо над 60,000 италианци вече карат с "българската врътка"?
21-годишен VW Golf се продаде на половината от оригиналната цена
Как работи променливото предавателно число при новите волани
AI може да парализира автомобилната индустрия
Повечето шофьори забравят правилото за 3 секунди
Мишел Пфайфър и Мишел Уилямс блеснаха в черно на бляскава вечер на Chanel
Синът на актрисата Саша Питърс стана на 6 г.
Ежедневното кафе е свързано с промени в чревните бактерии и работата на дебелото черво
Откриха ново небесно тяло отвъд Плутон: Може ли да е шестата планета-джудже?
Д-р Петър Москов: Пътищата трябва да се строят с частни инвестиции, а не с парите на партийните спонсори