Германската централна банка застана срещу ЕЦБ

Шефът на германската централна банка Йенс Вайдман поде мощна атака срещу президента на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги в знак на нарастващото напрежение в най-голямата европейска икономика заради предприетите от ЕЦБ мерки срещу кризата, съобщи FT.

Вайдман, който има силно влияние в управителния съвет на ЕЦБ, заяви, че централната банка на еврозоната застрашава собствената си репутация. Той призова за връщането на строгите правила за обезпеченията, които ЕЦБ приема от банките в замяна на финансиране.

Предупреждението на Вайдман за нарастващия риск вследствие на „някои политики на ЕЦБ“ подчертава опасенията за потенциалните разходи на Германия в ролята й на най-големия кредитор на еврозоната. Изказването на Вайдман може да възобнови опасенията за способността на европейския валутен съюз да се справи с банковата и дълговата криза.

Критиките към ЕЦБ Йенс Вайдман отправи малко след като стана ясно, че централната банка на еврозоната е наляла още 529,5 млрд. евро в банковата система на региона. Така специалната кредитна линия на ЕЦБ за банките от еврозоната беше увеличена до 1 трлн. евро, припомня изданието.

Облекчаването на изискванията за обезпеченията привлече към схемата и по-малките и нестабилни банки. Само че повече от половината от финансовите институции, които взеха тригодишни кредити от ЕЦБ, се оказва, че са германски, посочват анонимни източници.

Все пак Питър Сандс, главен изпълнителен директор на Standard Chartered, изрази опасения, че ЕЦБ пресища банковата система с пари, което „полага основите на следващата криза“. Според него не се мисли за дългосрочните последици от финансовите инжекции.

„Не е ясно каква е стратегията за изход и какво ще се случи след три години, когато тези кредити трябва да бъдат върнати“, коментира Сандс.

Бившият член на борда на ЕЦБ Лоренцо Бини Смаги също се присъедини към мнението на Сандс. Според Бини Смаги банките в еврозоната може да се „пристрастят към лесното финансиране“, което ще им попречи „да стъпят на собствените си крака, когато кризата приключи“.

Двамата смятат още, че няма достатъчно знаци дали парите на ЕЦБ, инжектирани в банковата система на еврозоната, реално достигат до бизнеса.