ЕС преработва плана за спасителното финансиране на банките

Държавите-членки на еврозоната, чиито банкови сектори рухнала по подобие на ирландския, ще трябва да се нагърбят с голямата част от бъдещите спасителни пакети, ако искат да получат каквато и да било помощ от спасителния фонд за еврозоната с капацитет от 500 млрд. евро, сочат предложения, до които са се добрали от британския вестник Financial Times.

Планът, разпространен в края на миналата година сред представители на Съвета на министрите на финансите на страните от еврозоната (т. нар. Еврогрупа), би принудил държавите със сериозни финансови затруднения или да инвестират във фалиралите банки заедно със спасителния фонд – Европейския механизъм за стабилност – или да му предоставят гаранции срещу евентуални загуби.

Принуждавайки страдащите държави да поемат част от бремето за спасяването си, планът повдига въпроси за обещанието на лидерите на Европейския съюз да „прекъснат порочния кръг“ между фалиралите банки и националните правителства.

В Ирландия, Кипър и Испания милиарди евро национално финансиране, необходими за спасяването на банките, увеличиха неимоверно държавните дългове, принуждавайки Дъблин и Никозия да поискат пълна спасителна помощ за националните си финанси и докараха Мадрид до ръба на подобен спасителен пакет.

Мнозина в Ирландия и Испания се надяваха, че предложенията за т. нар. пряка рекапитализация на фалиралите банки от ЕМС, съгласувана през юни, ще се окаже факторът, водещ до прехвърляне на разходите за спасяване на банките от националните баланси към ЕМС, който се финансира от 17-те държави-членки на еврозоната.

Пълно прехвърляне би сложило край на едно от най-неприятните развития на кризата в еврозоната и би защитило националните правителства от натоварването им със спасяването на банковия сектор, което в случая с Ирландия възлезе на 40% от брутния вътрешен продукт на страната.

Вместо това предложението от две страници, разработено от Европейската комисия, би принудило държавите, които могат да си го позволят, да влеят свои национални фондове във фалиралите банки, за да ги направят жизнеспособни, преди ЕМС да развърже каквато и да било част от средствата, с които разполага.

Дори ако някоя от страните би изпаднала в неплатежоспособност след спасяването на банките, националното правителство ще трябва да „обезщети ЕМС за всяка загуба“ или да гарантира, че ЕМС ще си върне всички вложени средства.