Изборите в Италия може съвсем да извадят икономиката от релси

Коалиция между Берсани и Монти би била най-добрият изход за пазарите, твърдят от Credit Suisse, но според тях може да бъде необходимо известно време за изглаждане на политическите различия. Фасина е убеден, че това може да се постигне.

„Проблемът, който ни разделя в най-голяма степен, е за пазара на труда, но ние постигнахме компромис, когато Монти бе премиер“, изтъкна той. „Искаме сътрудничество с Монти дори ако имаме мнозинство в Сената, тъй като смятаме, че следващото законодателство трябва да се захване с конституционни проблеми, с напредналите институционални и структурни реформи“, добави съветникът.

Евентуални отлагания могат да окажат влияние върху стратегията за обрат в италианската икономика, която се свива през последните 6 тримесечия. Последните данни сочат, че БВП се е свил с 0,9% през четвъртото тримесечие на 2012 г. спрямо третото, което е равнозначно на по-рязък спад от този през 2008 и 2009 г.

Анализаторите на Credit Suisse смятат, че споразумение между 2 коалиции „евентуално ще се наложи след консултации“, макар че остава неясно колко време би отнело това, нарушавайки равновесието на и без това волатилните пазари на италиански акции и облигации.

Михала Маркусен, ръководител на отдела за световна икономика във френската банка Societe Generale, заяви, че едно обединение би било най-добрият сценарий за пазарите, но Берсани, ако спечели изборите, ще се изправи пред противоположни искания от останалите партии.

„От една страна Берсани казва, че е ангажиран с мерките на строги икономии и структурните реформи, което удовлетворява пазарите и европейските партньори на Италия, но той също така много предпазливо твърди, че е необходима повече справедливост в мерките за реформи, и тези думи са насочени към партийната база и профсъюзите“, обоснова се Маркусен.

Предизвикателството в ситуацията е в балансирането на справедливост в реформите с много необходимия растеж на икономиката, която според нея ще се свие с 1% през 2013 г.

Даниеле Антонучи, старши икономист в Morgan Stanley, е съгласен, че икономическият ръст е решаващ за успеха на всяко следващо правителство.

„Макар че фискалната политика вероятно ще остане благоразумна и реформите на дневен ред трябва да продължат в умерено темпо, от средносрочна перспектива най-притискащият въпрос е дали Италия ще успее да подсили икономиката си и да постигне „нова нормалност“ чрез устойчив растеж“, посочва Антонучи в своя бележка от вчера.

„Засега е налице друга, не толкова привлекателна „нова нормалност“. Слабостта на италианския растеж и начинът тя да бъде преодоляна вероятно ще се превърнат в обект на внимание на инвеститорите“, добавя той.