Разликата в лихвите по кредитите удря по Южна Европа и реномето на ЕЦБ

Разликата в плащаните от бизнеса лихви по банковите заеми в рамките на еврозоната достигна рекордно високи нива въпреки действията на Европейската централна банка да предпази валутния съюз от разпадане, съобщи британският вестник Financial Times.

Разширяващата се разлика в цената за заемане на средства, демонстрирана в анализ на американската банка Goldman Sachs, подчертава начина, по който мерките на ЕЦБ са предотвратили катастрофално разпадане на еврозоната, но не с успели да облекчат парализиращата кредитна обстановка в по-голямата част от южната периферия на региона, където и перспективите за икономически растеж остават мрачни.

От средата на 2012 г. спредът между доходността по испанските или италианските 10-годишни държавни облигации и техният германски еквивалент се е свил значително. Показателят на Goldman Sachs за разликата в лихвените проценти, който измерва промяната в лихвите, изисквани от банките в отделните държави-членки на еврозоната за определени типове заеми, първоначално също се е свил. Впоследствие обаче той отново е започнал да нараства, достигайки 3,7 процентни пункта през януари. Това показва, че компаниите в Южна Европа плащат значително по-високи лихви от своите северни конкуренти.

„Делението на пазара се запазва, разликата в банковите лихви остава и вследствие на това перспективите за незабавен растеж в периферията са мрачни“, заяви Хю Пил, икономист за Европа в Goldman Sachs, който е и бивш служител на ЕЦБ.

Резултатите ще разочароват президента на ЕЦБ Марио Драги преди заседанието на управителния съвет на финансовата институция, насрочено за четвъртък. Те подчертават предизвикателството, пред което е изправена ЕЦБ в стремежа си да осигури ниски лихвени проценти, които да се отразят в по-ниски разходи за заемане на средства, особено за създаващия работни места дребен бизнес в държави като Италия и Испания. В по-голямата част от периферията на еврозоната малките компании зависят силно от финансирането си от банките.

Последиците от евентуално разпространяване на кипърската криза, които все още не са отразени в показателя на Goldman Sachs, може да увеличат допълнително финансовият натиск, пред който са изправени малките компании.

Откакто пое поста през ноември 2011 г., Драги се бори с финансовото раздробяване на еврозоната – най-напред чрез вливането на над 1 трлн. евро във финансовата система под формата на евтини 3-годишни заеми, а след това с обещанието си от миналия юли да направи „всичко необходимо“ за гарантиране на целостта на валутния съюз.

Причините за последното разширяване на спреда между лихвите, плащани от бизнеса в еврозоната върху получените заеми, не са очевидни, но биха могли да включват нарасналото напрежение преди изборите в Италия през февруари, допълнително отслабване на банковите финанси или обрат в първоначалното подобрение на доверието на финансовите пазари, дошло след действията на ЕЦБ.

Тревогите за задълбочаването на рецесията, в която изпаднаха държавите от южната част на еврозоната, подхраниха очакванията, че ЕЦБ ще понижи официалния лихвен процент, който от юли миналата година е на най-ниското ниво в своята история – 0,75%.