Десетте големи лъжи за еврокризата

Три години минаха, откакто Европа реши да спасява своята единна валута на всяка цена. През това време водещите европейски полици се опитваха също на всяка цена да успокояват пазарите и гражданите. Понякога тази цена бе всъщност волна или неволна лъжа. 

Какво да правим например, ако реалността не съвпада със собствените ни идеологически догми? Много просто: политиците се придържат към реалността, докато тя съвпада с подходящата идеологическа схема. Нищо не е по-подходящо за интерпретация на социалните реалности от манипулирането на цифрите, което сега приема една почти митична аура. В една обществена формация, която е фиксирана в неограниченото натрупване на цифрова парична стойност, обоснованите на цифрите факти са върховният орган. А нищо друго в късния капитализъм не е така ирационално, както рационалните числа. 

В продължение на години например цифрата 90 се считаше за Светия Граал на неолибералните адвокати на тежките програми за строги икономии, които в момента вкараха южноевропейските страни в социално-икономически колапс. При държавния дълг от над 90 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) националните икономики щели да се разпаднат или да спаднат драстично, смятаха икономистите Кенет Рогоф и Кармен Райнхарт в тяхното проучване от 2010 г. Growth in a Time of Debt.

Бившият главен икономист на Международния валутен фонд разгледа съвместно с Харвардския професор Рaйнхарт серия от редица исторически данни за публичните задължения, растежа и инфлацията. Така икономистите твърдяха, че държавния дълг от 90 на сто маркира граница, от която нагоре темпът на растеж се свива. 

Десетте големи лъжи за еврокризата

1 / 10

Спасителните пакети имат срок на действие – не са безсрочни. Това бе ясно договорено.

Федералният финансов министър Волфганг Шойбле увери в интервю за Frankfurter Allgemeinen Zeitung през юли 2010 г., че спасителните планове не са постоянни. Вече е ясно: EFSF действително бе спрян, но бе заменен с постоянния механизъм ESM. Снимки: Ройтерс

Още галерии

И колко удобно - проучването е публикувано точно в този период на кризата, в който в сила влязоха програмите за бюджетна дисциплина в засегнатата от кризата еврозона. В дебата за изпълнението на тези строги икономии, които в момента не са особено успешни, се включи и комисарят по валутните въпроси Оли Рен, който разчита на тези привидно обективни "научни" факти и констатации.

Но... има един проблем – това изследване с красивите си цифри е манипулирано. „Ние повторихме изчисленията на Райнхарт и Рогоф и открихме, че пропуски в кодирането на програмата, използвана при изследванията, селективното изключване на данни, както и нестандартното претегляне на статистически данни в заключенията, са довели до сериозни грешки, които изкривяват корелацията между публичния дълг и растежа на брутния вътрешен продукт (БВП) на 20-те основни развити икономики в този период“, изтъкват Томас Хердън, Майкъл Аш и Робърт Полин от Университета в Масачузетс.

Бел. ред. - В интерес на истината проблемът е по-скоро в тъкуването, тъй като от оригиналното (сгрешено) изследване ясно се вижда, че медианната стойност за растежа в страните с дълг от над 90% е просто малко по-ниска (следвайки плавното намаление с увеличаването на дълга още от ниски нива). Средната стойност за растежа им обаче (която по презумпция е подложена на влиянието на крайни стойности) е леко отрицателна, което всъщност довежда до абсолютизиране на резултатите.

Вижте кои са десетте най-големи неверни предсказания за еврото!