Строгите икономии убиват буквално

Международно проучване относно рецесията и мерките на правителствата за справяне с нея показват, че съкращаването на разходите в системата на здравеопазването, съпроводени от финансовите икономии, правят изхода от това състояние още по-труден.

Дейвид Стъклър, професор по социология от Университета в Оксфорд, сподели пред CNBC, че мерките за справяне с рецесията са неадекватни. Според него това влияе върху смъртността, която, в резултат на ограничения достъп до здравни и медицински услуги, се увеличава. 

„Строгите икономии в сектора на здравеопазването са лоша политика. Разходите за лекуването на тази епидемия ще са много повече отколкото ако се похарчат средства с превантивен характер“, каза още проф. Стъклър, цирирайки пред CNBC резултатите от реализираното от него проучване.

„Разгледахме различни видове фискални коефициенти и открихме, че здравните услуги имат най-голям дял в тези коефициенти, като реализират до 3 евро възвръщаемост на едно инвестирано евро. На другия полюс стоят разходите за отбрана и спасяването на банки - тяхното нарастване предизвиква бюджетни дефицити."

Коментарите на проф. Стъклър идват след като миналата сряда европейските лидери в Брюксел решиха да обърнат гръб на мерките за бюджетни ограничения, обявявайки нови програми за насърчаване на заетостта и растежа. Това решение може да е закъсняло за някои здравни системи, като например тази на Гърция, която се наложи да съкрати някои държавни разходи с до 50%. 

Изследването на проф. Стъклър представя данни и за ръст при самоубийствата, алкохолизма и болестите в някои страни на Европа, в които силно влияние са оказали съкратените бюджетните разходи. „Рецесията е болезнена, но мерките за строги икономии убиват“, казва професорът, посочвайки Гърция за „един от най-лошите случаи за срив в сектора на публичните здравни услуги“.

Проучването показва, че има ръст от 200% при заразяванията със СПИН в Гърция след като бюджетът за превенции срещу болестта беше орязан с 40%. Увеличава се и броят на заболелите от малария, въпреки че още през 1970 г. той е бил силно ограничен.

Европейските лидери не трябва да забравят историята. Изследването разкрива, че 1 млн. от смъртните случаи в Източна Европа през 90-те години се дължат на програмите за строги икономии на правителствата. Същото според професора се отнася и за САЩ – орязването на разходите за здравеопазване в миналото се оказа пагубно.

„През 90-те години на ХХ в. властите в Ню Йорк орязват бюджета за превенция срещу туберкулозата. Не след дълго недостигът на средства оказва своето влияние и в крайна сметка това им коства сумата от 1,2 млрд. долара, за да се справят с болестта. Направиха го по трудния начин“, казва в заключение проф. Стъклър.