Меркел: Няма нужда да увеличаваме правомощията на Брюксел

Европейската комисия не трябва да получава повече правомощия, а правителствата от Европейския съюз трябва да работят в по-тясно сътрудничество по отношение на икономическата политика, заявява германският канцлер Ангела Меркел в интервю пред германското списание Spiegel, съобщи Bulgaria On Air.

По този начин Меркел подкрепя позицията, изразена от френския президент Франсоа Оланд, че правителствата трябва сами да определят по какъв начин да изпълняват необходимите реформи, за да постигат заложените цели.

Берлин традиционно се обявява в полза на идеята за силна ЕК, но със задълбочаването на дълговата криза авторитетът й при определянето на политиката все повече се подлага под съмнение.

„Не виждам необходимост през следващите няколко години да увеличаваме правомощия на комисията в Брюксел”, коментира Меркел, добавяйки, че е съгласна със становището на френския президент Франсоа Оланд за повече самостоятелност на правителствата. Това се отнася най-вече до инициирането на реформи в пенсионната система, пазара на труда, данъчната и социалната политика.

Германският канцлер смята, че сътрудничеството в икономическата политика в Европа е твърде слабо и неефективно. Подобряването му обаче не зависи непременно от правомощията на ЕК.

Оланд остро разкритикува изпълнителния орган на ЕС относно направените от него предложения от миналата седмица за реформи във френската икономика, като заяви, че ЕК не трябва да диктува реформите в страните-членки.

Коментарите на Меркел може да бъдат считани като повод за безпокойство за по-малките държави от общността, които виждат в лицето на ЕК защитник на интересите им в Европа.

В интервюто си за Spiegel германският канцлер полива със студен душ и идеята за пряко избиране на председател на Европейската комисия в общо гласуване в ЕС. В миналото и тя, и членове на нейното правителство, включително министърът на финансите Волфганг Шойбле, бяха изразили подкрепа за идеята, но пред списанието Меркел посочва, че подобна стъпка създава риск за нарушаване на баланса в общността.