Черният пазар в Европа процъфтява

Наказателни данъчни режими, засилена регулация на пазара на труда и увеличаваща се липса на доверие в правителствата карат много европейци да се откажат от официалната заетост и да навлязат в мрачния, незаконен свят на сенчестите икономики на стойност милиарди евро, сочи общоевропейско изследване, поръчано от базираната във Великобритания неправителствена организация Институт по икономическите въпроси, и цитирано от CNBC.

Проучването, извършено от Фридрих Шнайдер, професор по икономика в австрийския университет „Йохан Кеплер“, и Колин Уилямс, професор по държавна политика в Университета в Шефийлд, сочи, че в сивата икономика на Европейския съюз са заети до 30 млн. души, а незаконните дейности осигуряват над 20% от националния доход в държави като Испания, Италия и Гърция. Във Великобритания сивата икономика осигурява приблизително 10% от брутния вътрешен продукт, в скандинавските държави този дял е приблизително 14%, а в много държави от Южна Европа – между 20% и 30%, се отбелязва в документа.

Резултатите в проучването сочат, че сенчестата икономика в Европа се е разширила през последните години заради „раздуването на данъчните ставки“, водещи до липса на доверие в държавата.

„Високите нива на правителствените разходи и повишаването на предварително удържаните данъци тласкат както физическите лица, така и компаниите към незаконната заетост. Това е опасен цикъл“, твърдят Шнайдер и Уилямс. „Тъй като мнозина са били тласнати към сенчестата икономика, са загубени данъчни приходи. Това на свой ред е довело до повишаване на данъчните ставки, стимулирайки в още по-голяма степен прехвърлянето към черния пазар на труда“, обясняват те.

Двамата обаче предполагат, че вместо да се опитва да сдържат сивата икономика или да я „смажат“, правителствата по-скоро трябва да се възползват от създадените от нея предприемачи и на практика да понижат данъчните ставки.

„Поради тази причина понижаването на данъчното бреме вероятно ще доведе до свиване на сенчестата икономика. Всъщност може да бъде създаден позитивен цикъл от по-ниски данъчни ставки, по-свита сенчеста дейност, по-висок данъчен дух, по-високи данъчни приходи и нова възможност за понижаване на ставките. Разбира се, може да бъде създаден и порочен цикъл в обратната посока“, признават авторите на изследването.

Сенчестата икономика може да обхваща както привидно безвредни дейности като гледане на малки деца и плащане в брой за услуги като жилищна поддръжка в строителния сектор, така и незаконни пазари на напитки и тютюневи изделия в голям мащаб, смята Филип Буут, директор на редакторския отдел в Института за икономически въпроси.

„Винаги ще има някакъв тип сенчеста икономика“, твърди Буут. „И дори страни като Швейцария имат сенчеста икономика, осигуряваща около 8% от националния доход, а тя е възприемана като страна с добра регулация на пазара на труда и се смята, че обществото има доверие в публичните институции“, добави той.

За Буут високите ставки на британските данъци са истинска благодат за черния пазар в страната. „При сенчеста икономика на стойност над 150 млрд. паунда във Великобритания вече е време за спешни действия. Правителството трябва да облекчи законната дейност и да я направи по-изгодна, осигурявайки стимули за работещите в сивата икономика за преминаването им в официалния сектор. Същевременно са необходими радикални действия за понижаване на данъчното бреме и намаляване на бюрокрацията, които първоначално докараха толкова много хора до черния пазар“, категоричен бе той.

Като се има предвид прикритата природа на сенчестите икономики, авторите на проучването заключават, че e „принципно трудно“ да бъдат събрани достоверни данни. Но държави, които са се опитали да го направят, са получили изненадващи резултати. Например Дания наскоро публикува проучване, което предполага, че около половината от населението на страната плаща за „сиви“ дейности и че в някои сектори като строителството половината от работната сила е на черния пазар.