Сенчестото банкиране продължава да увеличава своя обхват, като се е превърнало в индустрия за 67 трлн. долара. Това кара регулаторните органи по света да търсят нови начини за надзор на финансовите транзакции, които в момента заобикалят правилата за публичност, пише Bloomberg.
Обемът на сенчестата банкова система, в която се включват действията на паричните фондове, някои застрахователи и задбалансовите инвестиционни схеми, „може да създаде системни рискове“ и „да изостри пазарните реакции в момент на ограничена пазарна ликвидност“, се казва в доклад на Борда за финансова стабилност.
„Необходими са адекватно наблюдение и регулативни рамки за сенчестото банкиране, за да може тези рискове да бъдат смекчени“, се казва в документа.
Бордът за финансова стабилност, който е глобална организация, в която членуват регулаторни органи и централни банкери, изчислява, че между 2002 и 2011 година сенчестото банкиране е увеличило обема си с 41 трлн. долара.
Интересна тенденция се очертава от данните, че от 2005 до 2011 година делът на САЩ в сенчестото банкиране се е свил от 44 до 35 на сто. Това е компенсирано от увеличение на дяловете на Великобритания и останалата част от Европа.
Именно това е в основата на поетия от еврокомисаря за финансовите услуги Мишел Барние ангажимент паричните фондове да попаднат в първата вълна от правила, насочени към регулиране на сенчестото банкиране. Очаква се тя да бъде факт още през следващата година.
От Борда за финансова стабилност призовават за по-строги правила при репо сделките и заемането на ценни книжа и препоръчват въвеждането на минимални стандарти за изчисляването на загубите при използване на различни видове обезпечения по банковите транзакции. При последните обикновено участие имат пенсионни фондове, които залагат финансови инструменти срещу получаването на пари в брой.
Организацията изразява притеснения, че регулаторите не могат да следят обема на всички сделки. Надзорните органи „би трябвало да събират повече данни за сделки със заемане на ценни книжа и експозиции при репо сделки на големите международни финансови институции, при това с висок приоритет“, препоръчват от Борда.
Очаква се финален проект за правила за регулации да бъде представен по време на срещата на лидерите на страните от Г-20, която ще се проведе догодина в Санкт Петербург.


Полицаи арестуваха шофьор с кокаин в кръвта, след като им предложи 100 евро подкуп
Протест заради мъртвородено бебе се проведе във Варна
Президентът излезе с призив: България да е част от дипломатически натиск за мир в Украйна
Сигнали за няколко паднали дървета днес във Варна
Украинец уби свой сънародник на Слънчев бряг
Бумът на слънчевата енергия достига и най-тъмните места в Европа
САЩ се намесиха в подкрепа на йената, но ходът крие рискове
Великобритания заличава наследството на Викторианската епоха
Войната носи зимата на недоволство за дизел
Малката кола на BYD има голяма задача в Япония
Audi направи нестандартен удължител на пробега
Защо два пъти повече конски сили не решават всичко на пътя
Петте най-надеждни германски автоматика
Нова система на Stellantis ще се бори с турбо дупката
Военна технология вижда по-добре от човешко око в тъмното, но почти не се ползва
Задържаха украинец за убийството край Слънчев бряг
Пожар затвори Подбалканския път край Сливен
Примамка, но и хищник - какво представлява дронът "Майя"?
преди 13 години Ами сигурно щото става на "четири очи" и на сянка, а не на пазара, "под открито небе" и пред погледите на всички... :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години "...регулаторите не могат да следят обема на всички сделки. Надзорните органи би трябвало да събират повече данни за сделки със заемане на ценни книжа и експозиции при репо сделки..."----------------------А колко ли по-просто би било всеки сам да си носи риска и да отговаря сам за действията (и бездействията) си. Ееех, мечти, мечти... :))) отговор Сигнализирай за неуместен коментар