Сенчестото банкиране продължава да увеличава своя обхват, като се е превърнало в индустрия за 67 трлн. долара. Това кара регулаторните органи по света да търсят нови начини за надзор на финансовите транзакции, които в момента заобикалят правилата за публичност, пише Bloomberg.
Обемът на сенчестата банкова система, в която се включват действията на паричните фондове, някои застрахователи и задбалансовите инвестиционни схеми, „може да създаде системни рискове“ и „да изостри пазарните реакции в момент на ограничена пазарна ликвидност“, се казва в доклад на Борда за финансова стабилност.
„Необходими са адекватно наблюдение и регулативни рамки за сенчестото банкиране, за да може тези рискове да бъдат смекчени“, се казва в документа.
Бордът за финансова стабилност, който е глобална организация, в която членуват регулаторни органи и централни банкери, изчислява, че между 2002 и 2011 година сенчестото банкиране е увеличило обема си с 41 трлн. долара.
Интересна тенденция се очертава от данните, че от 2005 до 2011 година делът на САЩ в сенчестото банкиране се е свил от 44 до 35 на сто. Това е компенсирано от увеличение на дяловете на Великобритания и останалата част от Европа.
Именно това е в основата на поетия от еврокомисаря за финансовите услуги Мишел Барние ангажимент паричните фондове да попаднат в първата вълна от правила, насочени към регулиране на сенчестото банкиране. Очаква се тя да бъде факт още през следващата година.
От Борда за финансова стабилност призовават за по-строги правила при репо сделките и заемането на ценни книжа и препоръчват въвеждането на минимални стандарти за изчисляването на загубите при използване на различни видове обезпечения по банковите транзакции. При последните обикновено участие имат пенсионни фондове, които залагат финансови инструменти срещу получаването на пари в брой.
Организацията изразява притеснения, че регулаторите не могат да следят обема на всички сделки. Надзорните органи „би трябвало да събират повече данни за сделки със заемане на ценни книжа и експозиции при репо сделки на големите международни финансови институции, при това с висок приоритет“, препоръчват от Борда.
Очаква се финален проект за правила за регулации да бъде представен по време на срещата на лидерите на страните от Г-20, която ще се проведе догодина в Санкт Петербург.


Треньорът на България: В живота има по-стойностни неща от една загуба или победа
Седмичен хороскоп 28 септември - 4 октомври 2026
Нов крах за националите по футбол! Загубиха за първи път в историята си от Люксембург
Трима са пострадалите при катастрофата на автобус във Варна
Хандбалният Спартак започна сезона с победа над шампиона
Когато магазинът още не знае какво му трябва, AI може да го предвиди
Фабрики за фалшиви цигари наводняват Европа
Ниското ниво на Рейн принуждава индустрията да се адаптира
Bentley представи първия си електромобил - луксозен SUV с мериносова вълна
Лула забранява онлайн хазарта на фона на рекордни дългове в Бразилия
Porsche патентова автоматик с фалшив педал на съединителя
Шампион във Формула 1 се сдоби с най-скъпото Bugatti Veyron
Всъдеходите с най-скъпи разходи за ремонт
Защо малкият пробег на автомобила може да бъде капан
Абсурдите на пазара в Иран и държавната автомобилна лотария
Ердоган: Принципът "силният над слабия" влияе все повече върху международните отношения
9 модни находки, които ви състаряват – ето с какво да ги замените
Пълнолуние в Овен – как ще се отрази на всяка зодия
Какво стои зад необичайната смърт на стотици малки китове в Патагония?
преди 13 години Ами сигурно щото става на "четири очи" и на сянка, а не на пазара, "под открито небе" и пред погледите на всички... :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години "...регулаторите не могат да следят обема на всички сделки. Надзорните органи би трябвало да събират повече данни за сделки със заемане на ценни книжа и експозиции при репо сделки..."----------------------А колко ли по-просто би било всеки сам да си носи риска и да отговаря сам за действията (и бездействията) си. Ееех, мечти, мечти... :))) отговор Сигнализирай за неуместен коментар