Спасителите на еврото се борят срещу вятърни мелници

"Ние очакваме, че икономиката на Кипър ще се свие най-малко колкото се сви и гръцката и по този начин – по-силно от очакванията на Тройката. Това също така ще направи на пух и прах целите за консолидация". Ето защо следва да се приеме, че „създадената с гореща игла програма за помощи“ ще бъде преразгледана през идната година и страната ще получи още помощи. „Връщането на частните инвеститори в Кипър няма да се случи скоро", сигурни са анализаторите.

Критична според експертите е и ситуацията в Гърция въпреки окуражаващите признаци наскоро. „Дори и ако всичко продължава по план, трета спасителна програма едва ли може да се избегне“, пишат банковите икономисти в своя анализ. Тя може да се отмени само ако Гърция се завърне на капиталовия пазар през 2015 г. „Но инвеститорите едва ли ще са склонни на това, защото страната има огромна планина с дългове от около 160 процента от брутния вътрешен продукт, от който четири пети се държат от публични кредитори“. Така че при едно евентуално ново „подстригване“ те може да очакват първи да бъдат приканени към касите.

Проблемът вероятно ще бъде решен само с масивно отказване на публичните кредитори от вземанията им. „Въпреки това ние се съмняваме, че в момента политиката е склонна към такива мери. Защото след това данъкоплатците в държавите-донори ще видят черно и бяло, че ще трябва да плащат голяма част от спасителните разходи", се казва в анализа.

А една трета спасителна програма би била "по-удобна" за финансовите министри на еврозоната, заявяват експертите. Поради факта, че гръцкият държавен бюджет ще покаже излишък през 2014 г. преди приспадането на лихвените плащания, страната ще се нуждае през следващите години от нови пари, само за да плати с тях лихвата по националния дълг. Така че финансовите министри от еврозоната могат да финансират самите лихви към себе си чрез нови заеми за Гърция. „И тези помощи ще са още по-малки, ако, както намекна и финансовият министър Шойбле, лихвените проценти за спешните заеми бъдат отново намалени", обясняват експерти.

Освен това все още не е ясно как след 2014 г. ще бъдат рефинансирани гръцките облигации с падеж през следващите години, повечето от които се държат от Европейската централна банка (ЕЦБ). „Предполага се, че ESM ще вземе под крилото си дълга под формата на една трета помощна програма", подозират икономистите.

За разлика от Гърция, след изтичане на срока на програмата си за помощи в края на 2013 г. Ирландия вероятно няма да има нужда от още подпомагане според оценката на Commerzbank. „В страната има много гъвкав пазар на труда, като място за компании в класацията на Световната банка тя е класирана на 152-о място и възстанови своята ценова конкурентоспособност".