Добре дошли в държавата на Мути

59-годишната Ангела Меркел се възползва от силната в момента икономика и ниската безработица, която спомогна личната ѝ популярност да запази рекордно високо ниво - за разлика от поредица лидери, които загубиха постовете си в други европейски страни, откакто преди над три години избухна дълговата криза. Меркел, която е канцлер от 2005 г. и фактически лидер на европейската реакция на кризата, заяви след изборите пред свои привърженици, че това е супердобър резултат, и даде ясно да се разбере, че възнамерява да изкара пълен мандат. Въпреки мащаба на победата ѝ обаче управлението едва ли ще стане по-лесно за нея.

Тези избори също така показват, че резултатите зависят изцяло от правилната стратегия на кампанията. Това е особено важно за малките партии. Зелените може наистина да се оплакват, че дебатът за педофилията не е особено неудобен по време на предизборната кампания, но други въпроси са от решаващо значение: етичното прочистване на менютата например чрез хранителната диктатура на вегетарианците (визира се непредпазливото предложение на една дама от "зеленото" ръководство в столовете из цяла Германия да бъде принудително въведен "безмесен ден" - всеки четвъртък).

Всъщност една тривиалност, но от друга страна и един от символите на зелената немощ. И особено по отношение на плановете за данъчната политика, които дадоха повод за многобройни дискусии. Всичко това може доста добре да се опише и с едно клише: Може би един добре печелещ мениджър е обяснил на склонната да гласува за Зелените своя съпруга, че според данъчните планове на Тритин и Сие ще е все по-трудно да зареждат своето Porsche Cayenne, за да идат до биологичния супермаркет и да пазаруват екоморкови.

Не по-малко зле бе положението при FDP. Тя не успя да се очертае като истински пазарен коректив на коалиционния партньор, а в най-добрия случай - като придатък за осигуряване на мнозинство.

И фактът, че именно заради икономически спорната политика за спасяване на еврото много гласоподаватели обърнаха гръб на FDP, е не толкова изненадващ. Либералите не успяха да изяснят своето вътрешно противоречие: безусловната партия на Европа и Партията на икономическия разум – тези две понятия вече не пасват.

Но сега пък липсва дори и най-малкото гласче, което можеше да бъде повдигнато срещу всесилната Мути-държава. Относително щастие за FDP е, че и евроскептиците от „Алтернатива за Германия“ не влизат в Бундестага. Защото те биха били видимата за всички буржоазни избиратели контрапрограма на CDU. Така и двете организации - FDP и AFD – ще трябва да презимуват в извънпарламентарната опозиция.

Все още CDU на Меркел е като „пиян“ от триумфа. Но парията не трябва да забравя: ако AFD се стабилизира, то и на гражданското крило ще настъпи фрагментиране, каквото от две десетилетия се случва на левия лагер. От резултатите на SPD може да се види докъде ще доведе това. С оглед на положението в Европа, едно напредване на евро-скептична организация е стъпка към нормалност. Но раздробяването на германския политически пейзаж до шест, седем или повече парламентарни сили със сигурност няма да е принос към политическата стабилност.

Вижте още във видеото на Bulgaria on Air и Bloomberg!