Битката за бюджета на Италия продължава

Италианското правителство се стреми да получи одобрение на така оспорвания Бюджет 2014 от Горната камара на парламента преди да приключи годината. По същото време анализатори и експерти предупреждават, че икономиката на страната има още дълъг път да извърви преди да си стъпи здраво на краката, пише CNBC.

Бюджетът, който се очаква да бъде одобрен от Сената, вече два месеца е темата на политическите спорове. Финансовият план отнесе и критиките на бизнеса, търговските съюзи и опозиционните партии, според които той няма да е в състояние да подпомогне стагниращата икономика на Италия.

В бюджета за следващата година са предвидени мерки за намаляване на данъците за работещите и за домакинствата. С него ще бъде направен опит за намаляването на т.нар. данъчна тежест – разликата между разходите за труд на работодателите и заплащането на работниците, за която правителството увери, че ще финансира с минимизиране на публичните разходи.

Политическите стълкновения принудиха премиера на страната Енрико Лета да поиска вот на доверие с цел да ускори процеса по приемане на бюджета.

В петък на срещата на върха на Европейския съюз в Брюксел Лета каза, че е трябвало да начертае труден път между насърчаването на растежа и поддържането на публичните финанси.

„Никой не притежава магическа пръчка. Не можем да печатаме пари”, споделя Лета пред репортери. Като се обръща към опозицията за исканията й в Бюджет 2014, Лета казва, че „всички имат претенции, но сумата на всички искания ще банкрутира италианската държава”.

Италия е поставена под сериозен натиск от европейските лидери. Те призовават страната да приведе публичните си финанси в ред и вече предупредиха италианците, че в Бюджет 2014 не е заложено дефицитът да намалява с достатъчно бързо темпо – спорен момент, тъй като не се знае дали правителството ще издържи, а какво остава за публичните финанси.

Бюджетният дефицит се задържа в опасна близост до границата от 3%, определена от Европейската комисия. Икономиката на Италия почти излезе от рецесията, продължила две години. Делът на дълга на страната като част от брутния й вътрешен продукт е вторият най-голям сред страните от еврозоната – 133%.