Личният живот на Франсоа Оланд става все по-малко личен

Closer е част от медийната група Arnoldo Mondadori Editore, която е собственост на бившия премиер на Италия Силвио Берлускони. Изданието на няколко пъти има подобни спорове с европейски звезди, които са недоволни от публикациите за тях. През 2012 г. срещу Closer бе заведено дело от Британското кралско семейство заради снимки на Кейт Мидълтън по монокини по време на почивка на Френската ривиера. Тогава Бъкингамският дворец не предяви иск за парично обезщетение, но въпреки това Closer трябваше да покрие разнонските по делото (2000 евро) и да предаде всички копия на снимките.

Досега френските политици нямат особени успехи при получаването на парични обезщетения от таблоидната преса. През 2012 г. бившият финансов министър на Франция и шеф на Международния валутен фонд - Доминик Строс-Кан, осъди списание Voici за публикуването на негови снимки, на които присъства и жена, по-късно идентифицирана като негова любовница. Строс-Кан поиска 50 000 евро, но съдът постанови изплащането на едва 5000 евро.

През октомври 2009 г. Роял получи само 12 000 евро от исканите 30 000 евро, след като спечели дело срещу списание Paris Match, което публикува нейни снимки с мъж, за който се предполага, че й е бил любовник, след като тя се е разделила в Оланд.

Една от най-сериозните парични санкции, които Closer получи за навлизане в личното пространство на публични личности, беше 30 000 евро, които изданието плати на бившата съпруга на предишния френски президент – Никола Саркози, Сесилия. След като двамата се разведоха през 2007 г., списанието публикува нейна снимка с цял бански костюм, която бе съпоставена с разголена снимка на модела Карла Бруни, която започна да излиза със Саркози и впоследствие се омъжи за него.

От десетилетия френските медии не се вълнуват от личния живот на техните лидери. Бившият президент Франсоа Митеран отгледа дете заедно със своята любовница, още докато беше в Елисейския дворец – факт, който журналистите много добре знаеха, но не си позволиха да коментират.

Сега, когато медиите нарушават това табу, те биват наказани извън съда. Бившият редактор на Paris Match – Ален Жьонестар бе уволнен, след като през 2006 г. списанието публикува снимки на тогавашната жена на Саркози – Сесилия, от почивката й в Ню Йорк с друг мъж. Тогава Жьонестар коментира за френския вестник Le Monde, че е бил отстранен, след като Саркози се е оплакал на Арно Лагардер – шеф на медийната група, която е собственик на Paris Match.

Анализатори обаче забелязват, че таблоидната преса в страната става по-смела заради все по-ожесточената конкуренция в битката за читатели. През миналата година тиражът на Closer се е сринал до 342 000. За сравнение, през 2008 г. същият е бил 533 000. За същия период Voici също отбелязва драстичен спад – от 513 500 до 351 600. Малко по-добро е положението на Paris Match, които декларират тираж от 651 700 (708 200 през 2008 г.).

Моментът е особено деликатен, тъй като толерантността на иначе флиртуващите с медиите френските политици, е на привършване. Донякъде това се дължи на нестабилната икономика в страната и растящото недоверие на избирателите, някои от които съвсем основателно твърдят, че политиците трябва да се посветят на проблемите на Франция, а не на любовниците си.

Повечето политически лидери застанаха зад Оланд и осъдиха Closer за навлизането в личния му живот. Някои обаче поставиха интересен въпрос: защо държавата плаща на бодигард, който да ескортира президента по време на личните му забежки. “Ако твърденията на Closer се потвърдят, трябва да се запитаме и за статута на Валери Трирвайлер,” написа наскоро в Twitter консервативният законодател Даниел Фаскел. “Нормално ли е тя да остане в Елисейския дворец, който се издържа от данъкоплатците, докато президентът има други връзки?”