Русия отново гледа на себе си като на световна икономическа сила

След анексирането на Крим от страна на Русия идва време за равносметка. Русктие власти смятат, че най-лошата част от икономическата буря, предизвикана от присъединяването на полуострова вече е отминала, но в същото време признават, че този ход се е отразил негативно на икономическия ръст и инфлацията.

Анексирането на Крим вкара руската икономика в низходяща спирала, предизвикайки огромен отлив на капитали и същевременно изпрати рублата до рекордно ниско ниво, пише в свой анализ Wall Street Journal.

Ограничените санкции, наложени от Запада, в първия момент предизвикаха известен дискомфорт, но като цяло не се отразиха значително на икономиката, която се стабилизира през последните седмици. Това поставя добри основи за възстановяване, което обаче може би ще протече при по-голяма изолация на Русия от глобалната финансова система.

В знак за доверие към силата на рублата министърът на финансите Антон Силуанов обяви, че министерството възобновява покупките на чуждестранна валута за попълване на националния резерв. На 4-и март ежедневните покупки за повече от 3,5 млрд. рубли бяха преустановени, за да се смекчи натискът върху валутата.

След изказването на Силуанов в сряда рублата се обезцени с 0,7 на сто до 35,35 рубли за един долар. Това все пак е доста над достигнатото на трети март дъно от 37 рубли за долар. Възстановяването стана възможно с много помощ от страна на Руската централна банка. През март тя похарчи 22,3 млрд. долара и 2,3 милиарда евро за подкрепа на рублата, което е най-голямата намеса от януари 2009 година насам.

В сряда Министерството на финансите проведе първата си аукцион за държавните облигации от февруари насам. С това институцията демонстрира, че е готова да поеме по-високи лихви, тъй като доходността по десетгодишните облигации скочи до близо 9 процента спрямо 8 на сто преди два месеца.

„Този аукцион е знак, че пазарът отново започва да функционира нормално", каза Владимир Колючев, главен икономист на VTB Capital. „Но би било преждевременно да се каже, че Русия се върна към старата реалност".

Управителят на Централната банка Елвира Набиулина заяви в сряда, че банката не планира да намали основните лихвени проценти преди юни. Това означава, че изненадващото решение за рязко увеличаване на лихвения процент със 150 базисни пункта, взето в началото на май с цел подкрепа на пропадащата рубла, ще остане в сила поне дотогава, независимо от забавянето на икономическия ръст.

Поради факта, че Москва е все по-изолирана заради Кримската криза, президентът Владимир Путин настоява за по-голяма икономическа независимост на страната. Така например той нареди създаването на национална система за електронно плащане, така че страната да не е зависима от чуждестранни компании за кредитни карти като Visa и MasterCard. Както е известно, двата оператора ограничиха платежните операции за банките, засегнати от санкциите на Запада.

Според Андрей Костин, ръководител на втория по големина кредитор в Русия – VTB, националната система за разплащане би трябвало да бъде създадена възможно най-скоро. По време на банков форум Костин е заявил също, че Русия би трябвало да превключи международната търговия към плащане в рубли, като първите стъпки в тази посока трябвало да се направят от експортни компании като Газпром и Роснефт.

Костин заяви, че Русия е изправена пред един вид "финансова студена война". И руските институции трябвало да направят всичко, за да се избегне "горещата финансова война".

Русия също така работи върху създаването на своя собствена рейтингова агенция. Председателят на горната камара на парламента на Валентина Матвиенко заяви, че през следващата седмица институцията ще обсъди създаването на национална рейтингова агенция. И трите основни международни агенции - Standard&& Poor's, Fitch и Moody's, намалиха перспективата пред рейтингите на страната заради кризата в Крим.