Берлускони: Меркел разединява Европа с икономическата си политика

20 години след влизането си в политиката бившият италиански премиер Силвио Берлускони категорично не съжалява за решението си. „Когато влязох в политиката, моята страна бе в голяма опасност - да попадне в ръцете на левицата, която бе контролирана от наследниците на Комунистическата партия. Тя си промени името, но вътре бяха едни и същи хора. Това стана възможно, защото умерените партии, независимо дали са католици, либерални, социалистически или реформаторски, бяха унищожени по време на т. нар. разследване Mani pulite (Чисти ръце, б. ред.), ръководено от бившата комунистическа партия. Това би било немислимо в Германия, но в Италия бе абсолютна реалност“, казва в интервю за неделното издание на германския вестник Die Welt Берлускони.

По думите му опонентите му са били много умни и цинични. Те не се поколебали да изрисуват пред света една карикатура на неговия образ и на ръководеното от него правителство и по този начин – и на самата Италия. При това им помогнал и фактът, че по-голямата част от италианската преса винаги е била във враждебна позиция спрямо експремиера, въпреки легендата, че той контролирал медиите. А чуждите журналисти, по думите на Берлускони, винаги се влияели силно от италианските си колеги. 

Според самия политик единствената грешка, която е допуснал, била, че не е можел да си представи колко варварска може да е политическата борба в страната му. И не е смятал за възможно, че някой може да прекара толкова много време и да похаби толкова енергия, за да изгради мрежа от лъжи. По думите му за чужденците е трудно дори да си представят това, което наистина се случва в Италия.

Запитан за възможния през лятото на 2011 г. фалит на Италия, Берлускони отговаря, че правителството му не е паднало заради избори, или в парламента, а заради маневрите на някаква определена икономическа и политическа среда.

„Това не е здравословно за демокрацията. Изказването ми може да изглежда силно, но това се нарича преврат. Що се отнася до останалата част от въпроса: никога не е имало риск от фалит. Лихвените проценти се повишиха, но продажбите на италианските държавни облигации постоянно протичаха добре. Италианският дефицит остана винаги в рамките на напълно поносимото равнище. Това важи както за моето правителство, така и за управлението на Марио Монти. Единствената разлика е, че Монти бе много по-склонен да следва политиката на другите европейски столици“, заявява бившият премиер.

Според Берлускони самият бивш американски финансов министър Тимъти Гайтнър дава в мемоарите си отговор на въпроса защо ръководеното от Силвио правителство пада.

„Сега в мемоарите си той пише, че през 2011 г. представители на Европейския съюз са идвали при него и са го молили за американска подкрепа, за да свалят правителството ми. Правилно  президентът Обама е отхвърлил предложението. В действителност той бе много по-близо до италианската позиция, отколкото някои други правителства в Европа“. 

Самият Берлускони се чувства отчасти обиден от отношението на германския канцлер Ангела Меркел и тогавашния френски президент Никола Саркози. През октомври 2011 г. по време на  съвместна тяхна пресконференция Саркози и Меркел се споглеждат и подсмихват, след като журналист ги пита дали вярват, че Берлускони може да изпълнява обещанията си.

„Те се усмихнаха иронично, което според мен причини големи вреди. Винаги съм спазвал онова, което съм обещавал“, твърди експремиерът на Италия.

По думите му, след като е бил свален от власт, той е загубил контакт с Меркел. „Последната ни среща бе по време на срещата на върха на Г-20 в Кан. Тогава тя дойде при мен, за да се извини за усмивката си по време на онази пресконференция. Каза ми, че би било заслужено, ако не искам вече да говоря с нея“.