Базелският комитет може да извади ДЦК от списъка с безрисковите активи

Глобалните банкови регулатори обмислят нови мерки, които да направят по-трудно за кредиторите да подценяват риска на техните активи, посочиха пред The Wall Street Journal източници, запознати с дискусиите.

Промените, които се разглеждат от Базелския комитет за банков надзор – базираната в Швейцария група, която определя международните банкови правила, могат да принудят кредиторите да увеличат допълнителния си капитал с милиарди долари.

Според източниците Базелският комитет обмисля нови регулации, които биха намалили възможността на банките да измерват риска на собствените си активи – ключов фактор, който определя колко капитал те трябва да притежават.

Потенциалните промени ще бъде насочени към два от най-спорните елементи на банковата отчетност. Разглеждането на държавните ценни книжа (ДЦК) като безрискови активи бе значително компрометирано след финансовата криза в Европа, когато Гърция изпадна в неплатежоспособност по публичните си дългове.

По думите на запознатите с дискусиите въпросът за това как банките да оценяват риска по техните активи "е от основно значение, защото влияе на това как регулаторните органи и инвеститорите отчитат кредиторските способности да се справят с бъдещи загуби".

В тази връзка ключов измерител е съотношението на собствения капитал на съответната банка към т. нар. рисково-претеглени активи. Ако те спадат, собственият капитал се покачва. По този начин кредиторите имат стимул да оценяват по-добре риска по кредитите и ценните книжа, които притежават.

Наскоро Базелският комитет проучи възможността за промяна на "политиката на нулев риск", като вместо това изисква от кредиторите да оценяват своите ДЦК по същия начин, както останалите активи. За момента обаче разговорите, които са част от един по-широк преглед на рисковете, произтичащи от суверенните експозиции на банките, са на ранен етап и все още е твърде рано да доведат до действителни промени, посочиха източниците.

На този етап е по-вероятно Комитетът да предложи стъпаловидно претегляне на риска, което ще определя минимални рискови тегла за някои класове активи. Конкретните мерки може да бъдат включени в пакет от предложения, който да бъде представен през ноември.

Перспективата за въвеждане на двете промени вече провокира песимистични коментари от индустрията.

Въвеждането на стъпаловидно претегляне на риска "ще доведе до увеличаване на капиталовите изисквания за банките", посочи Томас Уертас, представител на британските регулаторни органи и настоящ съдружник в консултантска компания Ernst & Young (EY).

Представителите на бизнеса и част от членовете на Базелския комитет се тревожат, че въвеждането на подобна мярка може да подтикне банките да избягват нискорискови заеми, ако не могат да ги третират като безрискови активи.

В Италия, където банките са най-големите притежатели на ДЦК, ръководителите на индустрията са предупредили централната банка, че прибягването до подобни регулации ще понижи желанието им да купуват държавен дълг.

На други места в Европа някои регулатори вече предприеха стъпки по ограничаване на тези практики.

Най-големият кредитор в Белгия по пазарна капитализация – KBC Groep NV, посочи през май, че неговите рисково претеглени активи са нараснали с 4,4 млрд. евро, след като компанията е спряла прилагането на безрисковото оценяване на портфолиото си от белгийски, чешки, словашки и унгарските ДЦК. От KBC заявиха, че са били помолени за това от Белгийската централна банка.

Говорител на институцията потвърди пред The Wall Street Journal, че регулаторът е поискал от кредиторите в страната да осъществят промяната.

Банките в други страни също се подготвят за подобни ходове. Финансовият директор на австрийската Erste Group Bank AG Гернот Митендорфер заяви наскоро, че очаква през следващите години правителствените облигации да преминат в списъка на рисково претеглените активи. "Има огромен дебат за това дали схемата ще сработи", посочи той.

Европейските банки продължават да са сред най-големите купувачи на облигации на техните правителства. Според данни на Европейската централна банка (ЕЦБ) от май кредиторите от еврозоната държат 1,8 трлн. евро под формата на ДЦК, което представлява почти 6% от общите им активи.

Длъжностните лица от Базелския комитет се надяват, че повишеният регулаторен контрол за това как банките да изчисляват риска по своите активи би накарал индустрията да промени практиките си доброволно, допълниха още източниците.