Как младото поколение в Европа плаща сметките на възрастното

В по-слабите европейските икономики хората между 20 и 30 годишна възраст нямат особена възможност за развиването на желаната кариера и постигането на икономическа сигурност и независимост, с каквато разполагат родителите им.

Различията между поколенията в икономически план продължават да се задълбочават, като потърпевши биват младите. Заетостта сред хората до 40 години в държави като Испания и Италия прогресивно намалява от 2008 г. насам, докато сред поколението на родителите им остава сравнително стабилна или дори расте, пише Wall Street Journal.

Това неприятно положение излага на показ една болезнена истина – високата цена на осигуряването на заетост на бейби бумърите в миналото сега пречи на техните деца да навлязат на пазара на труда.

По-старото поколение се възползва от десетилетия на строги мерки за защита на заетостта, гарантиран от профсъюзите ръст на заплатите и обещания за спокойно пенсиониране. Благодарение на всичко това те успяват и да се справят с най-продължителната следвоенна криза в Европа сравнително добре.

От другата страна, много млади европейци могат да се надяват на не много повече от минимална заплата и краткосрочни договори, които могат да отворят дупка в бюджетите им, чието затваряне те може и да не постигнат. Работодателите в редица държави предпочитат да не наемат на постоянни договори заради строгото трудово законодателство и високите данъци върху заплатите, които отиват за финансиране на пенсиите на предходното поколение.

Как изглежда положението в Испания:

А проблемът все повече се влошава. Средният доход на хората над 60 години нараства между 2008 и 2012 г. в почти всяка страна от Европейския съюз (ЕС) по данни на Евростат, докато намалява за гражданите под 25 години в почти половината от страните членки на икономическия блок, включително Испания, Португалия, Великобритания и Холандия.

Това прави младите хора изключително зависими от по-възрастните, които от своя страна са разочаровани от невъзможността на децата им да се справят сами.

Броят на хората между 18 и 29 г., живеещи с родителите си нараства до 48% от 44% между 2007 и 2011 г., показва изследване на агенцията за социални проучвания към ЕС Eurofond. В същото време бедността сред младите нараства почти навсякъде в Европа.

Това разделение ще натежи върху бъдещия икономически растеж в Европа, която е в период на уязвимо възстановяване. Продължителният период на висока младежка безработица може да се окаже негативно върху печалбите и да забави растежа. През следващите около две десетилетия безработицата сред младежите в Испания и Гърция, която надхвърля 50%, ще се прехвърли в свиване на БВП съответно с около 8 и 6 на сто, по данни на проучване от януари 2013 г. на анализаторската фирма TD Economics.

Италия е типичен пример за неравенството между поколенията. Нивото на заетост сред италианците под 40 г. намалява с 9 процентни пункта от 2007 г. насам, докато расте със същия темп сред жителите между 55 и 64 г., сочат данни на Евростат.

Един от източниците на проблема е широкото използване на краткосрочни договори с ниско заплащане, което започва да се разширява през 80-те и 90-те в Испания и Италия като начин младите хора по-лесно да си намират работа, тъй като така е по-евтино за работодателите да наемат и уволняват персонал. 20% от италианците под 25 г. са били на временна заетост през 1998 г., като днес те са над 50%, според Евростат.

Това довежда до разделение на пазара на труда между младите и бейби бумърите и се отразява в спад на печалбите. Минималната работна заплата започва да пада в Италия в началото на 90-те и продължава тенденцията, намалявайки с почти 30% между 1990 и 2010 г. при мъжете, по изчисления на Италианската централна банка.

Масовите съкращения през последните 5 години, които в по-голямата си част бяха насочени към младите, заради естеството на договорите им, усложняват проблема. Нивото на заетост сред испанците под 30 г. намалява наполовина от 2007 г. насам до 32%, но остава стабилно за по-възрастното поколение.

Ниската минимална заплата и краткосрочните договори приковават европейската младеж към нейните родители и я прави зависима от тях. Подпомагайки финансово своите деца обаче, родителите несъзнателно притъпяват публичния натиск за промяна на трудовите и пенсионните правила, които биха могли да улеснят младите в започването на самостоятелния им живот.