Колко уязвима е критичната инфраструктура в ерата на хибридните заплахи?

Бомбените заплахи срещу летищата са форма на хибридна атака, която изисква минимални средства от извършителите, но предизвиква огромни финансови разходи, организационен хаос и обществено напрежение за държавите. Това коментира Любомир Тулев, специалист по киберсигурност, основател и изпълнителен директор на CyberXperts, в предаването „Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria.

Хибридните атаки срещу критична инфраструктура целят да дестабилизират дадена страна и в същото време извършителите им искат да проверят как действат държавите членки на НАТО в такава ситуация. Критичната инфраструктура е интересна за хакерите, тъй като поразяването ѝ влияе на много различни сектори, посочи експертът.

Той даде пример със заплахите срещу летища в България и Европа през последните две седмици. Летищата са част от критичната инфраструктура във всяка държава и атака срещу тях повлиява в три посоки – създава се смут и страх сред пътниците, засягат се информационните системи и се объркват полетите и графиците на летищата.

Тези заплахи могат да се причислят към т. нар. хибридни атаки, които целят да дестабилизират дадена държава и да поддържат дестабилизацията, поясни Тулев. 

Събеседникът коментира случая от миналата седмица, когато три самолета, летящи едновременно към България, получиха съобщение за поставено взривно устройство. Два от тях бяха отклонени към летището в София, а третият замина за Пловдив.

За извършителите на атаката това означава, че само два самолета могат да бъдат прегледани на летището в София, а третият трябва да отиде на друго място, каза Тулев и добави, че нападателите анализират как и колко бързо реагира дадена държава и използват информацията за последващи атаки.

При подобни хибридни атаки е много важна институциите да предоставят навременна и адекватна информация, за да предотвратят дезинформацията в социалните мрежи, която може да доведе до допълнителен смут сред гражданите, изтъкна гостът.

Вълната от бомбени заплахи поставя въпроса дали протоколите за действие в страните от НАТО не трябва да бъдат променени. Според Тулев това може би е необходимо.

Когато сигналът е неконкретен – има поставено взривно устройство, това може би означава, че заплахата не е реална, отбеляза Тулев. Когато в имейла има конкретика – под коя седалка е поставено устройството, тогава е по-вероятно сигналът да е реален, каза той.

За противодействие на дезинформацията са нужни повече обучения, симулации, оценка на дезинформацията, включително преглед на дезинформационните канали, коментира събеседникът и добави, че подобни атаки традиционно се приписват на страни като Русия, Иран, Северна Корея, Китай.

Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.