Само три седмици остават до заседанието на Съвета на Европейския съюз (ЕС), на което трябва да се вземе окончателно решение за новите цели в областта на климата до 2030 г. Шест държави от Централна и Източна Европа обаче, сред които и България, се противопоставят на предложените цели, пише онлайн изданието EUObserver.com.
Освен страната ни, на предложението се противопоставят още Чехия, Словакия, Унгария, Полша и Румъния.
За да ограничи глобалното затопляне до 2 градуса по Целзий, Европейската комисия (ЕК) предложи през януари няколко цели за 2030 г. Емисиите на парникови газове трябва да бъдат с 40 на сто по-ниски, пазарният дял на енергията от възобновяеми източници трябва да бъде 27 процента и енергийната ефективност трябва да се подобри с 30 процента.
През март и юни Съветът на ЕС не успя да постигне съгласие по предложението на ЕК. Правителствените лидери на ЕС ще се срещнат отново на 23 и 24 октомври в Брюксел и се надяват да постигнат окончателно споразумение.
Министрите и заместник-министрите на околната среда на шестте държави от Централна и Източна Европа обаче не са съгласни с обвързващите цели за възобновяемата енергия и енергийната ефективност.
Страните настояват за рамка, която отразява различните регионални нужди и обстоятелства. Енергийният микс се различава значително в отделните държави-членки и постигането на целите ще бъде по-лесно за някои от страните, отколкото за други, смятат те.
Делът на потреблението на енергия от възобновяеми източници в ЕС е бил 14,1 на сто през 2012 г., според данни на Евростат. Данните обаче варират в отделните държави. Унгария, Словакия, Полша и Чешката република са под средното ниво, в диапазона 9,6 – 11,2%.
Повечето от шестте държави разчитат предимно на въглищата като източник на енергия.
Група от западно- и северноевропейски държави, наречена “групата на “зеления” растеж”, подкрепя въвеждането на обвързваща цел за намаляването на емисиите от парникови газове с 40 на сто. През март обаче същите държави се съгласиха, че държавите от блока трябва да получат по-голяма гъвкавост при разработването на стратегиите им за възобновяемите енергийни източници.


Климатът на България се променя: Хиляди жертви и над 1 млрд. евро загуби
Български учени разкриха ключ към рядко генетично заболяване
България е сред последните в ЕС по изучаване на втори чужд език
Гилфойл натиска България за американския газ - на срещата с Йотова присъства и лобист на гръцка компания
Ето какво ще е времето в понеделник
Изкуственият интелект ще позволи правни услуги на по-приемлива цена
Асоциираното членство на Канада в ЕС изглежда изгодно за тях, но повдига въпроси
Данъчна заплаха е вдигнала изплащанията от британските непублични фондове
Енергийната инфлация в Европа създава печеливши и губещи акции
Лондон е заплашен с жилищна криза през идните години
Най-скъпият Rolls-Royce струва повече от 30 нови Ferrari
93-годишен продаде огромната си колекция от страхотни коли
Как да „спасите“ акумулатора в извънредна ситуация
Plug-in хибридите с най-голям електрически пробег
Opel Monza GSE: Забравеният магистрален звяр
"Късметът може да изчезне": Защо атомната бомба не е пример за управление на ИИ?
ГДБОП: Българите търсят алтернативи след края на Zamunda, ArenaBG и Zelka
Русия порази централата на най-големия мобилен оператор в Украйна
Омбудсманът: Никой не знае какъв ще бъде размерът на минималната заплата