FT: Изкупуването на книжа от ЕЦБ едва ли ще съживи еврозоната

Какъвто и да е опит от страна на Европейската централна банка (ЕЦБ) да започне масирана програма за наливане на ликвидност през тази година няма да успее да съживи икономиката на еврозоната. Това показва проучване, проведено от Financial Times сред икономисти.

Проучването, проведено в средата на декември сред 32-ма икономисти от еврозоната, основно работещи във финансовия сектор, показа че повечето от тях очакват ЕЦБ да започне наливане на ликвидност през 2015 г. По този начин банката ще настигне другите основни централни банки, всички от които изкупуват големи количества държавен дълг от последната финансова криза.

26 икономисти прогнозират, че централната банка ще започне изкупуването на държавни облигации тази година. Петима смятат, че няма да започне, а един не отговоря на въпроса.

Бавното възстановяване и притеснителният спад при инфлацията повишиха страховете за още една финансова криза във валутния съюз. Това поставя политиците под натиск да отхвърлят мощната опозиция на Германия срещу изкупуването на държавен дълг.

Миналата седмица президентът на ЕЦБ Марио Драги даде най-силния сигнал до момента, че централната банка ще включи в изкупуването на активи и купуване на държавен дълг през следващите няколко месеца. Решение за това може да дойде още на следващото събрание на управителния съвет на 22 януари.

Повечето от икономистите, до които Financial Times се е допитал, очакват растежът и инфлацията да останат слаби дори и при наливане на ликвидност. „[Наливането на ликвидност] ще помогне да се повишат очакванията за инфлацията и ще отслабят еврото, но не е основен фактор“, заявява Дарио Пъркинс, икономист в Lombard Street Research.

Йорг Кремър от Commezbank заявява, че наливането на ликвидност ще намали доходността по държавните облигации и ще „помогне за финансирането на високо задлъжнели страни като Италия и нейните банки“. Той добавя, че наливането на ликвидност няма да промени ниския растеж и нивата на инфлация „само ще помогнат на цените на активите“.

„Наливането на ликвидност не е панацея за еврозоната“, заяви Карстен Бржески от банката IMG DiBa. Той смята, че най-големият ефект от каквото и да е наливане на ликвидност ще дойде „ако в същото време правителствата позволят започването на финансирана от дефицит инвестиционна програма. Малко е вероятно това скоро да се случи в еврозоната“.

Някои смятат, че по-голям пакет има по-голям шанс за успех. „Ако е достатъчно голям, ще има някакъв ефект върху икономиката, дори и само да свали еврото“, заявява Джонатан Лойнс от изследователската група Capital Economics. “Струва си да се опита.”

Сред икономистите, които прогнозираха число, най-често срещаното предположение за изкупуването на книжа бе 500 млрд. евро. Някои предположения достигнаха 1 трлн. евро, а други бяха за 250 млрд. евро. Някои очакват ЕЦБ да започне да изкупува корпоративен дълг, заедно с държавните ценни книжа.

Инфлацията в еврозоната спадна до 0,3% през ноември, което е по-малко от една пета от заложените от ЕЦБ 2% годишно. Очаква се инфлацията да е спаднала и през декември заради резкия спад в цената на петрола.