Без повече извинения за Марио Драги

В продължение на месеци президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги намекваше, че е готов да обяви старта на широкомащабна програма за количествени улеснения. Решението на Европейския съд от 14 януари като цяло разчисти пътя от евентуални правни пречки. На фона на спадащите цени в еврозоната всяко допълнително забавяне ще бъде непростимо, отбелязват редакторите на Bloomberg View.

Еврозоната отиде от лошото към по-лошото, като повлича световната икономика със себе си. Световната банка намали прогнозата си за растежа във валутния съюз през 2015 г. до 1,1% от 1,8%, колкото предричаше през юни. Прогнозата за глобалния икономически ръст бе орязана до 3 на сто от предходните 3,4%. Европейските икономики отчаяно се нуждаят от инжекция за търсенето, а ЕЦБ може да направи това чрез количествени улеснения.

Отсъждането на Европейския съд гласи, че покупките на държавни облигации от страна на ЕЦБ са допустими. Става дума за Програмата на ЕЦБ за директни монетарни трансакции (Outright Monetary Transactions, или ОМТ), която не е програма за количествени улеснения, но която включва покупки на държавни ценни книжа. Крайното решение на съда няма да е ясно в близките 4 до 6 месеца, но е много вероятно да се следват тези насоки. Това е достатъчно за Драги, за да действа сега.

Мнозина в Европа, особено в Германия, остават опозиция. Те смятат количествените улеснения за уловка, чрез която по-богатите държави членки на еврозоната ще спрат да се молят относно фискалните злополуки на своите съседи. Те посочват, че договорът за единната валута на Европа забранява „парично финансиране на страните членки“. Тази седмица ръководителят на германския икономически институт Ifo Ханс-Вернен Зин обвини ЕЦБ във всяване на паника от дефлация, за да оправдае спасяването на по-слабите икономики.

Тези възражения са разбираеми, но, когато договорът бе съставян, никой не смяташе една рецесия за толкова сериозна, като тази, в чиято хватка в момента е Европа. Това е икономически спешен случай и са необходими извънредни мерки. Федералният резерв на САЩ показа, че количествените улеснения могат да осигурят нужните парични стимули, когато лихвените проценти не могат да бъдат понижавани още. Никаква правдоподобна алтернатива не представя по-добре себе си.

Новото съдебно заключение не е толкова снизходително, колкото би трябвало да бъде. То се противопоставя на закупуването на облигации на т.нар. първичен пазар, ограничавайки обхвата на програмата до покупки на вторичния пазар на вече съществуващи книжа. Това е жалко, защото намалява опциите пред ЕЦБ. Констатацията, която отново е ненужна, предупреждава за изкривяване на цените, свързани с държането на облигации от страна на ЕЦБ до техния падеж. Но основното твърдение - че дизайнът на паричната политика трябва да бъде за ЕЦБ, а не за съдилищата - е мъдро.

Съществува риск, че въпреки зелената светлина ЕЦБ все пак ще подходи твърде предпазливо. Счетоводният баланс на ЕЦБ нарасна с около 10% от момента, в който банката започна да купува ценни книжа, обезпечени с активи, през октомври, и възлиза на 2,2 трлн. евро. Балансът на Фед наскоро прехвърли 4,5 трлн. долара. Драги говореше за нуждата от експанзия в размер на 1 трлн. евро. Възможностите, проучвани от централните банкери този месец, бяха за половината от сумата.

Следващото заседание на ЕЦБ е на 22 януари. Пазарите очакват, че Драги ще действа. Всичко различно от поемането на безсрочен ангажимент за покупка на правителствен дълг за впечатляващи количества ще разочарова инвеститорите и ще влоши тежкото положение на еврозоната.