Намира ли се ЕЦБ в безизходица?

Да си представим, че заемем пари, с уговорката да върнем по-малко от първоначално взетите. Може да ни се стори нелепо, но такива са реалностите на европейските капиталови пазари от септември месец насам. Негативните лихвени проценти в еврозоната вече са факт, но не по-малко интересно се оказа намерението на Европейската централна банка (ЕЦБ) да започне да купува портфейл от деноминирани в евро обезпечени облигации, както и покупки на обезпечени с активи ценни книжа, тоест да стартира т.нар. “програми за количествени улеснения”.

Тези крайни действия бяха провокирани от непрекъснато намаляващата инфлация в еврозоната и същевременно повишаващата се безработица. Към момента нивото на инфлация е далеч под поставената цел от 2%, a на всичкото отгоре преди броени дни стана известно, че еврозоната е изпаднала в дефлация за пръв път от 2009 г. насам. Зараждащите се дефлационни процеси за пореден път подчертават необходимостта от нови по-агресивни действия от страна на ЕЦБ, като очакванията са те да бъдат оповестени още на първото заседание на институцията за настоящата година, което ще се проведе на 22 януари.

Какво е необходимо за растеж на европейската икономика

Въпросът е, дали засилващият се натиск върху Марио Драги и евентуалните нови стимули ще доведат до постигането на така желания икономически растеж? За съжаление, отговорът е по-скоро с песимистичен оттенък предвид множеството рискове, които крие една до такава степен разхлабена монетарна политика. Освен предприетите от страна на ЕЦБ действия, по мое мнение за възстановяването на европейската икономика са необходими единност, споделена отговорност, екипност, готовност за правене на компромиси и редица други фактори, които за съжаление към днешна дата не са налице.

Да, програмите за вливане на ликвидност в САЩ се оказаха успешни, но на нашия континент вероятно количествените улеснения биха имали негативен ефект предвид консервативната и не дотам единна финансова система. Този подход би бил ефективен само за икономиките, при които частният сектор е зависим от пазарните лихвени проценти в дългосрочен аспект. Практиката показва, че в Европа инвестициите се финансират предимно със заеми, имащи давност не повече от 5 години.

Същевременно с това е налице и липсата на уединеност, изразена в различното естество на финансова стабилност, а оттам и на икономически интереси сред членките на еврозоната. Докато задлъжнелите държави потриват доволно ръце след всеки стимулиращ ход от страна на ЕЦБ, то за държавите кредитори, като, например, Германия, подобни действия са меко казано нежелани, тъй като приходите им от лихви намаляват.

Негативните лихви – последствия

По мое мнение притесненията относно негативните лихвени проценти до голяма степен са основателни. Дали те ще окуражат кредитополучателите? Ще продължат ли да функционират европейските финансови пазари с нормални темпове при наличието на тази променена макросреда? Трудно е да се отговори еднозначно, но според мен най-повлиян ще се окаже паричният пазар, а оттам и ликвидността на финансовата система като цяло. Вече сме свидетели на изкуствено надути цени на европейския дългов пазар, след като изискуемата доходност по 10-годишните държавни ценни книжа на основните страни в еврозоната, като Германия, Франция, Италия, достигна най-ниската си стойност за последните близо 200 години.

Друг интересен акцент е, че към момента Испания се финансира при доходност почти същата, като доходността на щатския дълг. Странно, имайки предвид, че до преди 2-3 години иберийската страна бе на ръба на финансов колапс.

Графика: ЕЛАНА Трейдинг

Да, вярно е, че позитивният ефект върху капиталовите пазарите през последната една година е видим, след като редица во