Две години от понтификата на папа Франциск - реформа или революция

В петък се навършиха две години от възкачването на Светия престол на аржентинския архиепископ кардинал Хорхе Марио Берголио, приел името папа Франциск.

Този календарен факт едва ли е решаващ за Римокатолическата църква - единствената институция, която не е прекъсвала дейността си в продължение на две хилядолетия и е по-скоро свикнала да мери времето във векове и да свързва мисията си с вечността. Изкушението да се коментира толкова кратък период на понтификата е повече присъщо на светските медии, които преди това не пропуснаха още по-кратките периоди, каквито бяха първите 100 и първите 500 дни на Франциск.

Имаше какво да се каже още по случай стоте дни на понтификата. Тогава папата създаде работна група от девет кардинали, наричана неофициално К-9, която да изготвят проекти за реформиране на възлови ведомства във ватиканската администрация. В началния етап нейното внимание бе насочено предимно към Римската курия (централния управленски апарат) и към Института за религиозни дела (ИОР), повече известен като Ватиканската банка, както и към разработване на механизъм за пряка връзка с националните конференции на епископите, чрез които да се получава информация и от друга гледна точка, различна от тази на дипломатическата служба на Светия престол.

Тези стъпки съвсем ясно подсказваха, че се подготвя почвата за сериозни промени в Държавния секретариат, който е съпоставим с правителство в светска държава. Папа Франциск никога не бе работил във Ватикана и не познаваше неговите тайни и явни механизми. Чувстваше се дори неудобно в новите си одежди, които максимално опрости. Той обаче веднага показа сериозните си намерения за реформи, стига да не са стихийни, а добре подготвени и колективно обмислени.

Медийното отбелязване на първите 500 дни на понтификата бе умело използвано от самия Франциск, който в интервю за аржентински вестник формулира своите 10 препоръки за водене на спокоен и уравновесен живот. Те заслужават да бъдат припомнени, защото обясняват и редица от неговите следващи вътрешни и международни действия. Папата препоръча:

Живей и остави другите да живеят

Този принцип според него трябва да служи за компас в живота. Това има поне две значения. С него се обобщава екзистенциалисткият идеал всеки сам да живее, оставяйки и ближния си да живее, така както намери за добре. Освен това фразата е била използвана през Първата световна война за обозначаване на система за избягване на стълкновения с противника при водене на бойни действия от окопни позиции.

Принеси се в дар на ближните

Хората изпитват необходимост да бъдат отворени и великодушни спрямо другите, а самовглъбяването стремително поражда егоизъм и по думите на Франциск "застоялата вода бързо става воняща".

Напредвай кротко

Бавно течащата вода символизира способността да се движим плавно и смирено в живота. Папата признава тази добродетел за присъща на възрастните хора, които определя като "паметта на народа".

Опазвай свободното си време

Това предписание е предупреждение."Потреблението ни доведе до притеснителната загуба на здравословна култура в употребата на свободното време. Когато сте на масата, е по-добре да угасите телевизора, защото той пречи на общуването между сътрапезниците", предупреждава папата.

Прекарвай неделята със семейството

Това е вариант на друга фраза, произнасяна от папата: "Неделята е за семейството, а не за  работа".

Заедно да намерим творчески подходи за осигуряване на работа на младите

Това е призив, който папата доразвива с думите: "Ако липсват перспективи, младите лесно се поддават на дрогата. Много е висок процентът на самоубийствата сред безработната младеж. Не е достатъчно да ги нахраним, трябва да им измислим едногодишни курсове за водопроводчици, електротехници, шивачи. Достойнството се проявява във възможността да носиш хляб вкъщи".

Да се грижим за природата

Упадъкът на околната среда е предизвикателство към всички.

Бързо забравяй отрицателните неща

Натрапчивите мисли за чуждите недостатъци не ни позволяват да си изградим самоуважение. "Нуждата да се злослови по адрес на другите показва ниска степен на самоуважение. С други думи, чувствам се такова нищожество, че вместо да усъвършенствам ближните си търся как да ги принизя. Здравомислещо е да се отхвърлят бързо отрицателните неща", наставлява папата.

Уважавай идеите на другите, без да ги превръщаш в прозелити (новообръщенци във вярата и учението, бел.ред.)

Религиозният прозелитизъм, който е стремеж към привличане и обръщане в лоното на собствената вяра на хора от друго вероизповедание, има парализиращ ефект, защото търси диалог единствено с намерението да разубеди онези, които имат други идеи. "Всеки човек трябва да води диалог от позициите на собствената си личност. Църквата се развива чрез привлекателност, а не чрез прозелитизъм", разяснява Франциск.

Работи в полза на мира

В един заразен от войни свят "исканията за мир трябва да бъдат произнасяни гръмко, защото не се касае за нещо спокойно и мирът трябва да бъде действащ".