Папа Франциск - успешен изпълнителен директор?

Хорхе Берголио, по-познат като папа Франциск, заслужава да влезе в учебниците по бизнес администрация, след като му беше нужна само година да вдигне на крака църквата, пише The Economist, пречупвайки първата година от понтификата му през призмата на корпоративното управление.

Когато папата отпразнува първия си Великден като ръководител, току-що назначен, най-голямата мултинационална компания в света беше в криза. Конкурентите ѝ завземаха от пазарния ѝ дял в развиващия се свят, включително в Южна Америка, където Франциск ръководеше аржентинския ѝ клон.

На традиционните пазари на компанията скандалите отблъскваха клиентите и доведоха до упадъка на морала на агентите по продажби. Набирането на персонал беше трудно, въпреки възможността за пожизнена служба в една издръжлива икономика. Финансите на компанията също бяха бъркотия. Изтекла информация от документи уличи банката на Ватикана като средище на корупция и некомпетентност.

Бордът на директорите беше слаб и разединен, след като предшественикът на Франциск – папа Бенедикт XVI, беше първият отказал се папа от 600 години насам. Слуховете гласяха, че основателят и председател на компанията – рядко забелязвана възрастна и брадата фигура, е имал пръст в оставката на Бенедикт.

Само за година обаче бизнесът възвърна по-голямата част от самоувереността си. Ръководителят е популярен – 85% от американците, които се славят като трудна аудитория, го одобряват. Броят на клиентите в търговските обекти на компанията отново се увеличава, а агентите по продажби говорят за „Францискански ефект“.

Как седемдесетгодишният аржентинец успя да стимулира едно от най-тромавите предприятия в света? Отговорът се крие в прилагането на три управленски принципа.

Първият е класически урок по основни компетенции. Франциск пренасочи организацията си към една мисия – да помага на бедните. Едно от първите му решения беше да се откаже от папските палати за сметка на пансион, който той споделя с още 50 свещеници и различни гости. Той прие името на светец, който е известен с грижата си към бедните и животните.

Той изми и целуна краката на 12 обитатели на младежки възпитателен център. Загърби подплатените с вълна кадифени пелерини, носени от папите още от Ренесанса и замени червените обувки на Бенедикт с равни черни такива и остави напълно оборудвания си Мерцедес за сметка на очукан Форд.

Новият фокус на компанията ѝ помогна да намали разходите за второстепенния ѝ бизнес, като навлизане в доктринални спорове или провеждане на претруфени церемонии. Стратегията „първо бедните“ също така е насочена право към развиващите се пазари, където потенциалът за растеж е най-голям, но и конкуренцията е жестока.

Заедно с новата стратегическа насока папата умело използва други два управленски инструмента. Единият е препозициониране на марката. Той ясно продължава да поддържа традиционната позиция относно абортите и гей браковете, но по далеч не толкова критичен начин, като своите предшественици. „Кой съм аз, че да съдя?“, обърна се той към хомосексуалистите.

Той назначи група от 8 кардинали, които да извършат щателен преглед на църковната организация и администрация, както и на банката на Ватикана.

Дали стратегията му ще проработи? Реномирани критици, особено основният конкурент на корпорацията Лу Цифер, смятат, че всичко не е нищо повече от дим на тамян и привидения. Други настояват, че по-радикални промени, като по-голяма роля на жените, са необходими.

Позицията на основателя остава неизвестна. Някои анализатори определят липсата на бубонна чума и жаби като знак на одобрение, докато други изтъкват неведомостта на неговите пътища.