Регулациите на ЕС струват на Великобритания над 33 млрд. паунда годишно

Регулациите на Европейския съюз струват на Великобритания 33,3 млрд. паунда годишно, като икономическите ползи от членството изглеждат силно завишени, пише сайтът Open Europe. В последния си брой от серия, посветена на темата за Brexit (излизане на Великобритания от ЕС) изданието разглежда тежестта на европейските регулации върху икономиката на Острова.

Open Europe също така задава въпроса дали замяната на пълноправно членство в ЕС за членство в Европейската икономическа зона, тоест „норвежката опция“, няма да бъде по-добро решение, за да се намали регулаторната тежест за страната.

На базата на анализ на оценки на въздействието на британското правителство Open Europe изчислява кои са 100-те най-тежки регулации от страна на ЕС. Те са стрували на британската икономика 33,3 млрд. паунда в цени от 2014 г. Това е повече от 27-те млрд. паунда, които Министерството на финансите на страната се надява да събере от данъка върху общините за настоящата финансова година.

Петте най-скъпи европейски регулации в сила във Великобритания са:

1. Стратегията за възобновяема енергия във Великобритания - цена: 4,7 млрд. паунда на година

2. Директива IV за капиталовите изисквания - цена: 4,6 млрд. паунда на година

3. Директивата за работното време - цена: 4,2 млрд. паунда на година

4. Пакетът на ЕС за климата и енергията - цена: 3,4 млрд. паунда на година

5. Директивата за временна заетост - цена:  2,1 млрд. паунда на година

Според оценките за въздействието тези регулации също така са допринесли за ползи на стойност 58,6 млрд. паунда на година. Въпреки това 46 млрд. паунда от тези ползи се дължат на едва три неща, които са силно надценени. Например, заложената цел за климата на ЕС (20,8 млрд. паунда) зависеше от световна сделка за намаляване на въглеродните емисии, която никога не беше постигната. Всъщност, оценката на Open Europe е, че до 95% от прогнозираните ползи при оценките на въздействието не са успели да се изпълнят.

Ако Великобритания напусне ЕС, изписаните по-горе разходи няма да изчезнат за една нощ. Голяма част ще зависи от това по какъв път би тръгнала Великобритания извън съюза. Ако Великобритания напусне ЕС и вместо това стане „като Норвегия“ и се включи в Европейската икономическа зона, 93 от 100-те най-скъпи регулации ще останат в сила при цена от 31,4 млрд. паунда (94,3% от цялата им стойност). Това е така, понеже голяма част от регулациите на ЕС ще продължат да важат и в ЕИЗ, включително финансовите услуги, социалното и трудовото законодателство, политиките за климата и енергетиката, а от тях идва основната част от регулаторните разходи.

Нещо повече, членството в ЕИЗ идва без право на глас в институциите на ЕС и така Великобритания би загубила правото си да променя тези регулации и да създава нови директиви на ЕС.

„Норвежката опция“ означава по-голяма независимост в определени области – най-вече при земеделската политика, регионалната политика, търговската и правосъдната политика и вътрешните дела. Като цяло, не изглежда много смислено да се напусне един клуб, за да се влезе в друг с голяма част от същите скъпи правила, отбелязва изданието.

През последните две години ЕС е направил някои правилни стъпки към намаляването на регулациите върху бизнеса. Тук може да се посочи работата на Франс Тимерманс като вицепрезидент на Европейската комисия с отговорност за по-добри регулации. Откакто е на поста, Тимерманс вече е предложил премахването на 80 от 450 очаквани законодателни предложения.