Германия предлага промени в банковото законодателство

Пазарът е разединен относно значимостта на предложенията за промени в германското банково законодателство, според които облигационерите слизат по-надолу в йерархията на кредиторите, когато се преструктурира дадена банка, предава Ройтерс.

„Това, което направиха законодателите, е, че ефективно създадоха клауза, която класифицира йерархията на кредиторите, и ясно определя, че притежателите на дълг са под дериватите и структурираните ценни книжа, когато говорим за преструктуриране на банки“, коментира промените висш банкер.

Според представители на германските банкови среди промяната създава „практична йерархия при спасяването на банки“. „Има смисъл да се изключат корпоративните депозити и дериватите“, добавя един от тях.

По силата на европейската Директива за възстановяване и преструктуриране на банки (BRRD) дериватите могат да бъдат включени, но могат и да бъдат изключени по преценка на регулаторните власти.

Измененията в Закона за банките в Германия също така могат да предоставят предимство на страната при изпълнението на регулаторните изисквания по отношение на буферите за абсорбиране на загуби.

„Идеята на Общия капацитет за абсорбиране на загуби (Тotal Loss Absorption Capacity, или TLAC) е, че могат да се отделят различни оперативни пасиви, които са свързани с необезпечен дълг“, добавя Саймън Макгиъри от Citigroup. „В Германия необезпеченият дълг автоматично ще бъде подчинен на тях.“

Ако промените бъдат приети, това означава, че банките няма да емитират толкова подчинен дълг, колкото планираха, за да изпълнят изискванията по линия на TLAC. Новостите едва ли ще влязат в сила до края на лятото – достатъчно време, през което пазарните участници ще могат да лобират за или против част от предложенията.

„Ако законът бъде приложен за дълга в обращение със задна дата, това ще породи въпроси с повишена трудност относно границите на държавната намеса в правото на частна собственост“, коментира партньорът в Allen & Overy Кай Шафелхубер.

„Освен това има определени инструменти като сертификати за задлъжнялост (Schuldscheine) и поименни облигации (Namensschuldverschreibungen), които са незасегнати. Трябва да се види дали няма неравно третиране“, добавя той.