Бежанската криза в Средиземно море и безпомощността на ЕС

През последното десетилетие от Брюксел са направени безброй предложения за по-единна и координирана политика (за имиграцията), вариращи от схеми за "синя карта" (по подобие на американската "зелена карта"), до улесняване на легалното влизане на мигранти в ЕС. Но възприемането на обща за ЕС схема е "забранена зона" за всички национални правителства, с изключение на онези, които биха имали полза от нея, тъй като тя би въвела система от квоти и по-равномерно разпределяне на бежанците и на търсещите убежище между страните от ЕС. 

Сегашните правителства с лево- или десноцентристки характер се страхуват от това, защото имиграцията е една от най-опасните и парливи теми в националната политика на много страни. Британският премиер Дейвид Камерън се бои от ЮКИП (Партията за независимост на Обединеното кралство) по въпроса и се противопоставя на останалите страни от ЕС относно свободата на движение в Европа. Германският канцлер Ангела Меркел също държи под око неотдавнашните големи антиимигрантски улични протести срещу "ислямизацията на Запада" в нейната страна.

Когато бившият френски президент Никола Саркози търсеше начин да подбие популярността на антиимигрантския Национален фронт на Марин льо Пен, той избра по-твърд език по темата за имиграцията. Сегашният премиер социалист Манюел Валс също прибягна до подобен номер, докато беше вътрешен министър. 

В неделя на парламентарните избори във Финландия антиимигрантските популисти под името Партия на истинските финландци достигнаха до второ място и сега претендират за участие в коалиционно правителство. Твърдата линия в Дания през последните 15 г. се дължи на влиянието върху коалиционната политика от националистическата антиимигрантска Датска народна партия. Подобна политическа динамика се наблюдава в Австрия, Холандия, Гърция, Италия и Унгария. 

Факторът "страх" е валиден и за Брюксел. При (поредната) трагедия до Лампедуза с над 300 жертви край италианските брегове през октомври 2013 г., европейската имиграционна политика влезе в дневния ред на една от срещите на върха на ЕС. Тогава Херман ван Ромпой, който организираше и председателстваше срещата, отложи темата за юни миналата година. Защо? Защото националните лидери се опасяваха, че това би дало импулс на анти имигрантскитепартии в изборите за Европейския парламент през май 2014 г. 

Следващия четвъртък в Милано лидерите на Европейската народна партия – най-голямото политическо семейство в Европарламента, трябва да се заемат с този въпрос. В тяхната все
още неокончателна политическа проектодекларация, която Guardian успя да получи, се говори за въвеждане на квоти за разпределяне на имигрантите из 28-те страни членки според техния размер и богатство или в зависимост от това дали някакъв "праг" от наплив на бежанци в страната е бил достигнат. "Трябва да се разработи схема за вътрешно разместване на бежанци из ЕС", се казва в документа.

Следващия месец Европейската комисия ще представи дискусионни насоки за европейска миграционна политика, съдържащи подобни предложения. Правителствата вероятно ще се дистанцират от подобни намеци, както винаги са правили. Но положението в Средиземно море се изплъзва от контрол. Задава се лято със заглавия за "Срама на Европа". Политиците може да изпуснат нещата, тъй като събитията налагат политически решения.