Краят на валутните войни в Европа

Когато Европейската централна банка (ЕЦБ) намалява лихвените проценти, Дания обикновено следва тенденцията, за да защити фиксирания курс на кроната спрямо еврото. В четвъртък обаче този модел бе прекъснат, коментира Bloomberg.

По ирония на съдбата решението на председателя на ЕЦБ Марио Драги да свали лихвения процент по депозитите до рекордно ниското ниво от -0,3% доведе до скок на еврото, слагайки незабавно край на валутната война, която от дълго време се водеше между централните банкери от Швейцария до Дания и отвъд. Централните банки на Швеция, Норвегия и Чехия сега усещат по-малък натиск да обезценяват валутите си, след като Драги представи по-малък пакет със стимули, отколкото повечето очакваха.

„Датската централна банка вече може да започне Коледната си ваканция“, казва Улрик Бие, главен икономист на Nykredit Bank в Копенхаген. „Умереният пакет на ЕЦБ означава, че няма нужда от съответна реакция днес и сега“.

Макар че пазарите очакваха по-силни мерки, намаляването на лихвените проценти с 10 базисни пункта бе по-малко от прогнозите на някои инвеститори и трейдъри. ЕЦБ реши и да удължи, но не и да разшири програмата си за изкупуване на облигации с шест месеца.

Еврото поскъпна с над 3% спрямо долара в един момент в четвъртък. Шведската крона поевтиня с около 0,8% спрямо еврото, норвежката крона се търгуваше с над 1% по-ниско в даден момент, а чешката крона поевтиня с 0,2%. Швейцарският франк потъна с 1,2%. По-слабите валути означават, че вносът ще поскъпне, помагайки за покачването на цените, които отчитат постоянна дефлация.

В Швейцария драматичният спад на франка доведе до прогнози, според които има известна нужда от въвеждане на допълнително облекчаване от страна на швейцарската централна банка.

„Макар че швейцарската централна банка все още в е ръцете на ЕЦБ, липсва незабавен натиск за предприемане на действия“, казва Маркус Шмийдер, икономист в Wellershoff & Partners в Цюрих.

В скандинавските страни анализаторите намаляват оценките си за допълнително облекчаване на паричните политики от централните банки. Франк Юлум, главен икономист в Danske Bank в Осло, казва, че решението на ЕЦБ ще направи „по-малко вероятно“ въвеждането на допълнителни стимули от страна на централната банка на Норвегия.

Карл Хамер, главен валутен стратег в SEB в Стокхолм, казва, че сега много анализатори ще трябва да ревизират прогнозата си за намаляване на лихвените проценти от шведската Riksbank през следващия месец.

Посланието на Драги освен това облекчи натиска върху тавана на чешката крона, казват анализаторите Ян Бурес и Ян Чермак в CSOB AS в Прага.

Според Йес Асмусен, главен икономист в Handelsbanken в Копенхаген, липсата на сериозни мерки от ЕЦБ дори дава на Дания „пространство да започне нормализиране на паричната политика под формата на увеличаване на лихвените проценти – това обаче няма да се случи преди следващата година“.

Всеобщото послание е, че централните банки извън еврозоната сега откриват, че са в напълно различна ситуация в сравнение с преди седмица. За Дания и Швейцария най-вече промяната на средата означава, че е по-малко вероятно централните банкери да намалят основните си бенчмаркове под пределно ниското ниво от -0,75%, което и двете страни поддържат от началото на годината.

Дания, която защитава режима си за фиксиран обменен курс от над три десетилетия, не организира планирани срещи и само коригира лихвените проценти, когато трябва да защити обвързването на кроната спрямо еврото. Банката цели ниво на кроната от 7,46038 спрямо еврото. Швейцарската национална банка трябва да се срещне на 10 декември. Икономистите, анкетирани от Bloomberg, предвиждат централните банкери да запазят лихвените проценти без промяна.