Бежанската криза в Европа може да струва скъпо на Гърция

Бежанската криза в Европа може да коства много на Гърция - една от "фронтовите" държави пред потока от мигранти, пише Business Insider  като се позовава на анализ на HSBC. Бежанците и социалните разходи на фона на предстоящите плащания по стари заеми през юли могат да се окажат сериозно предизвикателство пред Атина, отбелязва изданието.

Дни след влизането в сила на споразумението между ЕС и Турция за ограничаване на бежанската вълна, пристигащите от Турция на гръцките острови не намаляват, показват данните на гръцките власти.

Към момента 50 хил. бежанци и мигранти са в Гърция и според някои някои анализатори те няма да продължат своя път към Германия и другите желани европейски дестинации, особено след затварянето на Балканския маршрут през Западните Балкани.

Това не само ще увеличи разходите на правителството, но може да обтегне отношенията в управляващата коалиция - между Сириза и крайнодясната ANEL (Независими гърци), посочва още HSBC в своя анализ.

Картината добива още по-мрачни краски със задължението на Атина да върне общо 3 млрд. евро по стари заеми и лихви към Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международния валутен фонд (МВФ). Това е най-сериозното плащане на гръцката държава от началото на бежанската криза, която обхвана страната и Европа.

ЕС обеща подкрепа на Атина за справяне с бежанската криза. Страната ще получи пари по най-новия финансов механизъм при кризи. По него обаче ще бъдат разпределени 300 млн. евро през тази година. На този етап официалните изчисления на Гръцката централна банка страната трябва да отдели 600 млн. евро за бежанците през 2016 година.

Тази сметка обаче е валидна само при положение, че Гърция остане транзитна държава. Със затварянето на Балканския маршрут това вече не е факт.

Според данните на германското правителство издръжката на един бежанец в Германия е 13 хил. евро на година. На базата на сегашното състояние на нещата това означава, че Гърция трябва да приготви 4 млрд. евро.

За държава в тежка дългова криза това може да се окаже много лоша новина - нов натиск върху публичните разходи, както и затруднения за изпълнението на записаното в третата спасителна програма за страната, пише още HSBC.