В Германия расте недоволството от облекчената политика на ЕЦБ

Когато ги питат за хеликоптерните пари, германските политици в повечето случаи не отговарят. Казват, че Европейската централна банка е независима, и те не биха коментирали или давали съвети. Тези неписани правила се спазват и от финансовия министър Волфганг Шойбле, пише всекидневникът Die Welt. Миналата седмица обаче той заяви, че ултрахлабавата й парична политика поставя банковия и финансов надзор пред съвсем нови предизвикателства.

"Хеликоптерните пари" представляват ситуация, в която затруднените правителства продават краткосрочни облигации директно на централните си банки. В замяна те получават „свежи пари“, които след това се инжектират в икономиката чрез данъчни облекчения или разходни програма. Прескачат се банките – традиционните и в момента затруднени посредници.

Шойбле не е единственият германски политик, който, макар и деликатно, да изразява озадачение от ЕЦБ. Последната серия облекчения изненадаха мнозина, а изказването на Марио Драги, че хеликоптерните пари са „много интересна идея“, може и да прелее чашата.

Председателят на Свободната демократическа партия Кристиян Линднер дори открито обяви, че споделя критичната позиция на германския централен банкер Йенс Вайдман и че той трябва да бъде подкрепен в опозицията си срещу облекченията на ЕЦБ.

Президентът на влиятелния Институт за икономически изследвания Ханс-Вернер Зин призова властите в Берлин да действат. „Тъй като протестът на Бундесбанк не помага, Германия трябва да поиска промяна в Договора от Маастрихт“, казва той. В управителния съвет на ЕЦБ всяка държава има по един глас и според Зин не може най-голямата европейска икономика да има точно толкова тежест, колкото Малта.

Подобно мнение се споделя и в управляващата коалиция. „Трябва да си извадим извод от дълговата криза в еврозоната, че в управителния съвет на ЕЦБ няма независими експерти“, каза Карстен Линеман, председател на сдружението на малките и средни предприятия в Християндемократическия съюз (ХДС) на Ангела Меркел.

“Най-голямата икономика в еврозоната, която е от огромно значение за спасението на единната валута, трябва да има право на глас, съобразено с икономическата й тежест”, смята Волфганг Щайгер, генерален секретар на икономическия съвет в ХДС.

Подкрепа има и в бизнес средите. Александер Ердланд, председател на организацията на германските застрахователи, определя сегашните правила дори като „изключително недемократични“.

Широката критика към политиката на ЕЦБ отразява и разочарованието, че членовете на управителния съвет на банката се ръководят на националните, а не от общностните интереси. „В днешната парична политика се виждат границите на независимостта на централните банки“, казва Юрген Щарк, бивш главен икономист на ЕЦБ. „На тези позиции правителствата назначават личности, от които очакват добро поведение. Точно те обаче трябва да са строги и безкомпромисни“, смята той.

Неговият предшественик Отмар Исинг споделя подобно мнение. „Проблемът е, че националните съображения играят роля там, където не бива“, казва Исинг. „В момента, в който ЕЦБ решава колко облигации от коя държава ще купи, паричната политика става политизирана. Проблемът би се решил, ако банката се върне към конвенционална парична политика“, посочва Исинг.

Още по-остра е критиката към ЕЦБ от страна на най-голямата германска търговска банка Deutsche Bank. Главният й икономист Дейвид Фолкертс-Ландау смята, че днес в централните банки доминират икономисти, които се придържат към остарели макроикономически догми „Въвеждането на отрицателни лихвени проценти в днешната икономическа ситуация след време ще се счита за една от най-големите политически грешки на последните 50 години“, казва той.

Идеята за хеликоптерните пари още повече разгорещява дебата.

„По принцип ЕЦБ трябва да е независима, дори когато срещу нея има критика. Съвсем различно е обаче, когато банката превишава правата в мандата си“, казва Михаел Хайзе, главен икономист на Allianz. “Именно това е случаят с хеликоптерните пари. Това означава или директно държавно финансиране, или директни парични потоци към населението. И двете биха имали тежки последици и биха означавали пробив в системата. Тогава би било легитимно и от спешна необходимост да се окаже политически натиск”, посочва Хайзе.

Професорът по икономика Изабел Шнабел, която членува в т.нар. Икономически съвет на мъдреците, също смята идеята за хеликоптерните пари „обезпокоителна“. Съветът на мъдреците е независим панел от петима членове, който публикува доклади за състоянието на германската икономика по поръчка на властите. „Хеликоптерните пари биха поставили под въпрос независимостта на централните банки и биха направили невъзможно връщането към нормалност в паричната политика“, казва Шнабел.