Егейските острови – пресечната точка на два свята

Две думи, представляващи два свята, кратко и ясно изразяват напоследък несигурната атмосфера на живописните ваканционни острови в източната част на Егейско море: едната дума е "туристи", а другата – "бежанци", пише DPA.

Гръцките хотелиери на острови като Самос, Лесбос, Хиос, Кос и Лерос предпочитат да не чуват изречение, в които се срещат едновременно и двете думи. Ако говорим реалистично обаче, представителите на бранша си дават сметка, че всеки потенциален турист е чувал, че бежанците използват този район като врата към Европа.

Вече година драмата с бежанците от Сирия, Афганистан и другаде се разиграва, понякога с трагични епизоди, по живописните брегове на островите в източно Егейско море.

Често пъти двата свята шокиращо се пресичат - тук отпускари от богати и стабилни европейски страни се хранят в крайбрежен ресторант, докато ей там, на стотина метра, мизерстващи и отчаяни бежанци пристигат, мокри и гладни, след рисковано пътуване в надуваема лодка от Турция.

Островните власти най-накрая се захванаха активно с бежанския въпрос и намериха начин да държат разделени двата свята. Мартенското споразумение между Европейския съюз и Турция изглежда е свършило останалата част от работата, правейки егейския маршрут непривлекателен.

На неотдавнашното международно туристическо изложение в Берлин (ITB-Berlin) островите бяха достатъчно категорични, че предлагат пълни пакети на цена от едва няколкостотин евро, гарантирайки една седмица слънчево време и, да се надяваме, вече без преминаване на бежанци.

Гърция се нуждае от бизнеса, тъй като на туризма се пада една четвърт от общата икономика, изпитваща затруднения. Представители твърдят, че резервациите вече са повече спрямо година по-рано, но картината е смесена.

От една страна, остров Санторини, на прилично разстояние встрани от Егейско море, който много се търси - толкова, че на Гърция й се наложи да определи дневен лимит от 8 хил. гости от круизни кораби през идното лято.

От друга - островните ваканционни дестинации в Егейско море очакват по-малко посетители от миналата година заради лошата слава.

На остров Лесбос, най-тежко засегнатия от драмата с бежанците, резервацията са спаднали с цели 90%.

Много собственици на хотели и таверни се примириха с положението, макар че успяха да спечелят пари от друг източник - международните хуманитарни работници, пристигащи от цял свят, за да помагат на бежанците.

Една такава таверна е To Kyma на северния бряг на Лесбос, чийто бизнес върви благодарение на спасителните екипи, журналистите и други в условията на бежанска криза. На интернет страницата си ресторантът показва снимки на чинии, пълни с вкусни рибни ястия и салата, както и слънчево време, палми и за фон - синьото Егейско море.

В момента Лесбос се справя много по-добро, отколкото през октомври миналата година, в разгара на бежанския приток. Тогава островът бе залят с бежанци, а плажовете - отрупани с безброй оранжеви спасителни жилетки и спукани надуваеми лодки.

"Кой би искал да дойде на ваканция тук?", бе обезвереният коментар на съдържател на таверна по онова време.

Сега обаче Лесбос изглежда донякъде по-добре.

Броят на бежанците намаля и властите се мобилизираха, за да настанят мигрантите на специални места и да изчистят боклуците от плажовете.

В селцето Вати на остров Самос почти няма следа от бежанци. В определен момент на острова имаше средно около 1000 бежанци, но фериботите бързо ги транспортираха до континенталната част на Гърция - пристанище Пиреос край Атина.

Новопристигащите бежанци във Вати са откарвани в приемни лагери, които не се виждат от туристическите зони.

И все пак се говори, че резервациите за Самос изостават с около 40% в сравнение с периода преди година. Представители на хотелиерската индустрия отказват да коментират ситуацията. Месните жители на Самос обаче са по-склонни да говорят.

Съдържателите на барове имат навика да питат гостите от Северна Европа какви са нагласите в родните им страни и какво казват хората за гръцките острови.

Таксиметров шофьор настоява, че нещата са се върнали към нормалния си ритъм и сочи всички живописни гледки по маршрута си.

Ето я и Рена Хадзикириаку, която заедно с други жени на острова е ангажирана с доброволна работа в помощ на бежанците. Тя има предвид много месни, когато казва следното: "Ние тук наистина се борихме и все още се борим".

"Само че посетителите не го забелязват особено. Ако искате да ни подкрепите, то тогава има чудесен начин да го направите: просто елате тук на почивка!", приканва тя.

(БТА)