Дания - от социална утопия до враждебност срещу бежанците

Огромен натиск

Тя обаче е именно такава, след като през март била призната за виновна. А според крайнодясната партия, която държи баланса на силите в датския парламент, тя заслужава точно това, макар че полицията нареди на държавните железници да започнат да превозват търсещите убежище хора само няколко дни, след като Рамслог отворила вратата на колата си и ги поканила да се качат.

"Тези хора са нарушили закона", каза избраният наскоро депутат от антиимигрантската Датска народна партия (ДНП) Петер Кофод Поулсен. "Контрабандата на хора е нещо нередно - без значение дали се извършва от железопътната компания или от частни лица."

Поулсен, който със своите 26 години е третият най-млад депутат, помага за тласкането на слабото десноцентристко правителство на страната към възприемане на по-твърд подход към търсещите убежище хора, след като някога маргиналната ДНП се издигна до второ място на изборите през юни.

Според него броят на приеманите от Дания бежанци би трябвало да бъде "колкото се може по-близо до нулата". Алтернативата за него е край на всичко скъпо за датчаните, включително ниското ниво на престъпност и високото качество на обществените услуги. Той казва, че радушният прием на сирийци, иракчани, афганистанци и други хора, които бягат от война, е твърде голямо бреме.

"Тази страна се разпада", коментира стройният, рус и самоуверен Поулсен. "Някога имахме безопасно, монокултурно общество. Сега социалната ни държава е подложена на огромен натиск."

Представата, че Дания не може да се грижи подобаващо за своите граждани, ако в същото време подслонява търсещи убежище хора, намира широк прием тук. Антибежанските позиции, които някога бяха смятани за крайни, сега се споделят от значителна част от политиците в страната.

Обществените нагласи се втвърдяват поне от десетилетие. Но ключов повратен момент за общественото мнение може би е бил денят през септември миналата година, когато търсещи убежище хора тръгнаха пеш по шосетата.

Седмица преди това мнозина бяха спрени да напуснат Унгария, което доведе до сериозно струпване по миграционния маршрут.

След пристигането им в Дания на 7 септември първоначално не им беше позволено да използват обществения транспорт, освен ако не се съгласят да се регистрират - нещо, което малцина бяха склонни да направят, защото искаха да продължат пътуването си към по-гостоприемни крайни цели, в частност Швеция.

Когато включват телевизорите си в онзи ден, датчаните виждат задръстени с нуждаещи се хора шосета.

"Това беше събитие, което отвори очите на много датчани", каза политологът от Копенхагенския университет Каспер Мьолер Хансен. "Те си помислиха: "Ау, това са много хора. Не можем да помогнем на всички тях."