Клеменс Фюст: Най-големият губещ от Brexit след Лондон ще е Берлин

Известният германски икономист и нов ръководител на мюнхенския институт Ifo Клеменс Фюст гледа с особена загриженост към референдума на Великобритания за излизане от Европейския съюз. „Вероятно Германия би била най-големият губещ от т. нар.  Brexit след Великобритания“, заявява новият президент на Института за икономически изследвания (Ifo) пред DPA.

Великобритания е третият най-важен експортен пазар за Германия с обем от 90 млрд. евро на година. „Излизане на Лондон от ЕС би засегнало цялата германска индустрия“, смята той. Преди всичко обаче самият Европейски съюз ще започне да се превръща в негатив за Берлин. 

Великобритания и Германия са ориентирани по-силно към свободната търговия. Така например, за да се предотвратят търговски ограничения в ЕС, е нужно наличие на блокиращо малцинство. Без британците обаче за Берлин ще бъде трудно да се постигне това блокиращо малцинство. „Това би било огромен недостатък", казва Фюст.

Освен това евентуалният Brexit (излизане на Великобритания от ЕС) „ще намали привлекателността на европейския пазар“. Разбира се, тежестта на ЕС в света ще се понижи значително. „А без нетния вносител Великобритания Германия ще се изправи пред нови плащания за милиарди“.

Според Фюст на теория има вероятност британската икономика да остане част от вътрешния пазар. Но „тогава британците ще трябва да продължат да приемат повечето регулации от Брюксел, само че няма да имат правото да гласуват при решения“.

В анкетите засега по-голямата част от привържениците на ЕС сред британците са по-колебливи, а противниците са страстни и по-склонни да отидат до урните. „Ето защо аз виждам реална опасност за референдума“, заяви Фюст, който дълго време е преподавал като професор в Оксфорд, а отскоро е и президент на Ifo.

Друга централна криза за ЕС той вижда в Гърция, „тъй като тук става дума за фундаментални принципи за сътрудничество с валутния съюз“. Гръцкото правителство наистина е подписало договорите за реформи, за да получи кредитите, но „реформите се влачат“, казва Фюст.

Така например Гърция е обещала да вкара в хазната 50 млрд. евро от приватизация и да засили динамиката на икономиката. Вместо това обаче са продадени държавни активи за под 10 млрд. евро. Ако Атина не спази договорките, но иска да остане в еврозоната, „не трябва перманентно да обещаваме и предоставяме пари на Гърция. Ако допуснем това, то други страни, които предприемат големи усилия и ограничения за населението, ще се запитат защо да спазват споразуменията си“.

Без други европейски плащания Атина би била принудена да пести. „Може би някои големи частни кредитори може да загубят пари, и за гръцките банки може да настъпят пак трудни времена. Но не става да финансираме постоянно страната“.

Фюст е срещу нова „подстрижка“ на гръцкия дълг. „Лихвените проценти са толкова ниски, а периодът за погасяване е толкова дълъг, че обслужването на дълга в момента не е основният проблем на Гърция“, смята той.

Повече по темата за Brexit четете тук. Всичко около Гърция може да намерите тук