Защо Шойбле "тупа топката"?

Това, образно казано, е като посещение при зъболекар. Колкото и да е неприятно, колкото повече се отлага посещението, толкова по-болезнено става след това. Такава е и ситуацията с опрощаването на част от гръцкия дълг – нещо, за което германският финансов министър Волфганг Шойбле все още не дава да се продума. Но нещо, което все по-силно си пробива път в коридорите на Европейската комисия в Брюксел, а дори и в Берлин.

Едно трябва да му се признае на Шойбле – той остава последователен в настояването си, че няма да допусне това да се случи и действа така, сякаш няма „утре“. Той настоява и за следване на досегашната политика по отношение на дълга на Гърция, която, меко-казано, се провали. 

Тя още от самото си начало приличаше на театър на абсурда: Гърция получава нови заеми, само за да обслужва старите. Дългът не се свива, а напротив - расте. Страната никога няма да може да изплати огромната си планина със задължения. Тази констатация вероятно вече се прокрадва и в германското Министерство на финансите, но никой не желае да я произнесе на глас. 

Защото произнасянето ѝ открито би било равносилно на провал за Шойбле, а такъв 73-годишният финансист (чието име в разгара на дебатите за бежанската криза бе спрягано дори за наследник на Меркел в канцлерството) не желае да признае. Въпреки изчисленията и призива на Международния валутен фонд (МВФ), според който до 2060 г. гръцкият дълг ще скочи до 290 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП), и въпреки вчерашното изявление, че сред кредиторите има единодушие, че дълговете на страната не са поносими и устойчиви.

За финансовия министър на най-големия единичен кредитор на Гърция финансови облекчения по отношение на дълга не може да има. Поне не до 2018 г., когато изтече сегашната спасителна програма. И, което е може би по-важно – когато това правителство вече не е на власт. Това обяснява защо Шойбле "тупа топката" – федералното правителство иска да изчака изборите, които ще са през втората половина на 2017 г. И да насади „на пачи“ яйца своя наследник, да го прави на зъболекар с вече загноял проблем.

За да може наследникът, а не Шойбле, да трябва да обяснява на германските избиратели как държавата им ще понесе загуби заради неспособността на южняците да изпълнят обещанията си. Колко познато звучи това за България и тукашните политически нрави и колко чуждо по принцип за Германия. Но явно времената се менят...