Тереза Мей, или какво трябва да знаем за бъдещия премиер на Великобритания

В сряда следобед британският премиер Дейвид Камерън ще напусне Бъкингамския дворец, след като кариерата му бе прекъсната по най-унизителния начин. Минути по-късно вече бившият вътрешен министър Тереза Мей ще заеме поста на министър-председател, пише POLITICO.

Какво обаче може да очаква Великобритания – и Европа, от тази резервирана, почти срамежлива, англичанка, която поема поста в най-трудния момент за страната от Втората световна война насам?

Има шест основни неща, които трябва да знаем за новия лидер на Великобритания.

Всичко ново на Даунинг Стрийт

Първата задача на Мей на Даунинг Стрийт 10 ще бъде да посочи новия си кабинет.

Макар че разместванията дават възможност на министър-председателя да наложи властта си, те носят и политическа опасност: за да победи някой, друг трябва да изгуби.

„Хората, които тя назначи, ще бъдат там, защото наистина са най-добрите за работата“, казва министър на торите, работил отблизо с нея.

„Ще видим отново подходящ кабинет. Хората ще харесат това, защото ще почувстват, че ще могат да работят, за да достигнат до високи позиции. Тя няма вътрешен кръг“.

Коментарите отбелязват широкоразпространеното недоволство сред торите от назначаването на стари приятели и съюзници в кабинета на Камерън. Това обяснява и защо подкрепата на Мей бе толкова силна.

Нейният основен екип е пълен с „тихи победители“, казва представител на торите. Очаква се Гавин Уилямсън, шефът на кампанията ѝ, и Брандън Люис, министър по планирането, да заемат ключови позиции в кабинета.

Работещи момичета

Най-вероятно правителството на Мей ще включва повече жени на високи позиции.

През 2005 г. Мей основа Women2Win, кампанийна група за избиране на повече жени депутати сред торите, и прекара повече от десетилетие в менторство на консервативни жени кандидати за парламента.

„Лоялността към Тереза е огромна“, казва депутат консерватор. „Хората пренебрегнаха колко важна е тя за много жени в партията. Те бе фактор за влизането на много жени в парламента“.

Вдъхновяваща лоялност

Мей получи подкрепа реално от всички, работили с нея в правителството, което според съюзниците ѝ е свидетелство за нейните лидерски качества.

Всички членове на екипа ù в министерството на вътрешните работи подкрепиха кандидатурата ѝ, а бившите членове на екипа ѝ се отказаха от позициите си в частния сектор, за да бъдат доброволци в кампанията ѝ.

Министър, работил с нея, казва: „Отнема известно време, докато спечелиш доверието ѝ, но щом това се случи, тя няма да се откаже от теб. В същото време това, което ме изненадва, е колко бързо хората развиват огромно уважение към нея. Когато пристигнеш на работа, тя вече е там, а когато си тръгнеш, тя все още е там“.

Депутатът Гай Оперман, който подкрепяше кампанията на Мей, казва, че тя разкрива много по-топла, по-мила страна в частния си живот, което помага да се обясни лоялността към нея.

Лоялността към екипа ѝ и близките ѝ колеги обаче може да доведе до „отношение на крайна отбранителност“, твърдят бивши помощници от Даунинг Стрийт. Нейното министерство бе единственото, което Даунинг Стрийт 10 усещаше, че не може да контролира, и екипът на Мей често имаше сблъсъци с този на Камерън.

Строга, но справедлива

Мей си е изградила репутация на упоритост, граничеща с прекомерен инат.

„Изключително трудна жена е тя“, казва ветеранът сред торите, депутатът Кен Кларк, в случайно изпусната твърде откровена оценка за Мей. Коментарите веднага се възприемат като комплимент от екипа ѝ, който осъзнава, че репутацията ѝ на упорит човек е сила, а не слабост в момент на политически сътресения.

„Тя е единствената жена, която съм виждал да се изправи както срещу Джордж [Озбърн], така и срещу Дейвид [Камерън] в кабинета“, казва нейн бивш колега министър. „Те очевидно планираха едно-две неща срещу нея, но тя просто стана и каза „не“. Няма как да не се възхитиш на това“.

Репутацията ѝ предизвика сравнения с първата жена министър-председател на Великобритания Маргарет Тачър, която е известна с това, че лично „се разправяше“ с Брюксел, докато не спечели по-малка вноска към бюджета и обяви, че няма „да се предаде“, когато бе изправена пред масови протести у дома заради икономическата си политика.

Поддръжниците на Мей признават, че когато заеме дадена позиция, нищо не може да я разколебае.

Тя обаче спечели похвали и от бивши колеги от либерал-демократите заради представянето си в правителството, подкрепяйки браковете между гейовете, приемайки законодателство срещу съвременното робство и трафика на хора и преструктурирайки полицията.

По-центристки възгледи

В последното си изказване като вътрешен министър в понеделник Мей представи визията си като министър-председател. Това не беше просто стъпка към центризма, а огромен скок.

Тя призова за стратегия в промишлеността, нападна представянето на Джордж Озбърн като финансов министър и обеща повече подкрепа за обикновените семейства, а „не само за няколко привилегировани“.

„Добре е да виждаме, че Тереза Мей потвърждава ангажираността си към предизборната програма от 2015 г.“, пише Стюарт Ууд, бивш лидер на лейбъристите.

В същото си изказване тя дори рискува да се дистанцира от Тачър.

„Ние не вярваме просто в индивидуализма, а в обществото“, заяви Мей в рязък контраст с известното изказване на Тачър, че „няма такова нещо като общество“.

Консерватор до край

Каквито и изказвания да прави новият лидер на консерваторите за обединяването на страната, това не може да скрие фактът, че Мей се надява да смаже лейбъристите, срещу които се противопоставя още от тийнейджърските си години.

В изказването си към торите в понеделник тя се присмя на лейбъристите за проблемите в лидерството, с което предизвика редица поздравления.

„Тя бе приета отлично“, каза един от присъстващите в залата след това. „Добре се посмяхме, когато тя каза „ето така се правят избори за лидер“. Коментарът ѝ е удар срещу лейбъристите, които в момента явно са блокирани в безкрайна битка, целяща да отстрани лидера Джереми Корбин.

Мей полага усилия да стане министър-председател още от университета. Преди всичко тя вярва в компетентното правителство – нещо, което смята за несъвместимо с управление на лейбъристите.