Младите сърби стават все по-големи евроскептици

Стереотипите трудно се преодоляват, дори когато фактите твърдо ги опровергават. Смята се, че по-възрастните би трябвало да са по-назадничави, по-консервативни и по-националистично настроени, отколкото младите – особено пък в Сърбия, където хората на средна възраст и пенсионерите са били съучастници или, най-малкото, са подкрепяли югославските войни.

Не е обаче така, сочат шокиращите резултати от едно ново проучване, според което не по-възрастните, както може да се очаква, а младите хора са настроени отрицателно към ЕС, пише Неманя Руйевич в свой анализ за Deutsche Welle.
Мнозинство от 51 на сто от младите сърби на възраст между 18 и 29 години е за прекратяване на сближаването с ЕС. В същото време две трети от по-възрастните са за европейската интеграция на страната.

Останалите резултати от допитването, проведено от независимия Институт за европейски изследвания в Белград, не са така изненадващи: 80 на сто от сърбите са против признаването на независимостта на Косово, а 82 на сто не желаят страната им да става част от НАТО. Повечето сърби ги тегли към Русия, а най-голям враг по традиция е Хърватия.

На какво се дължи това? Дали сръбската младеж е по-възприемчива към националистическите идеи? Или пък е горчиво разочарована, че все така остават неизпълнени обещанията за бляскаво европейско бъдеще на страната им?
След промeнитe през 2000 г., когато след масови протести бившият президент Слободан Милошевич беше свален от власт, всички европейски правителства настояваха, поне формално, за присъединяването на Сърбия към ЕС. На практика обаче не беше постигнато почти нищо: Белград е все така още в началото на сложните присъединителни преговори, страната все така е затънала в корупция, шуробаджанащина и партокрация.

Нищетата засяга особено силно младите: 43 на сто от тях нямат работа, сочат официалните данни, които, според много наблюдатели, са силно разкрасени. ЕС обаче, който в сравнение със Сърбия изглеждаше доскоро като рай, допусна през последните години редица слабости и сега мнозина в Сърбия вече говорят за предстоящия “разпад на ЕС”.

Господар на собствения си двор

Други причини за скептицизма си изтъква 23-годишният студент Денис Олуич: “Не ни трябва някой, който да ни поучава отвън как да оправим страната си”, казва той.

По думите му, Европа поставяла твърде много ултиматуми на Сърбия, а всеки сам трябвало да е господар на собствения си двор.

“В крайна сметка точно признаването на Косово е главното условие за присъединяването към ЕС, тъкмо затова ни трябват силни съюзници като Русия и Китай. Иначе нямаме шанс”, убеден е Олуич. Той не приема нищо, което е свързано със Запада – признаването на Косово, присъединяването към ЕС и НАТО.

Не всички, които имат негативно мнение за Брюксел, са настроени “патриотично” или пък симпатизират на Русия. По-скоро днешната сръбска младеж се е наслушала на уверенията на политиците, че ЕС няма алтернатива. На тях им е повтаряно до втръсване, че щом Сърбия се присъедини към общността, ще настъпи “златна ера” за страната.

“Досегашният процес на интеграция обаче се оказа дълъг и неефективен”, посочва Сунчица Миланович. Като много други свои връстници 25-годишната актриса няма постоянна работа и вече никак не вярва на щедрите обещания за бъдещите помощи от европейските фондове. “В ЕС има много страни, които са доста зле. Ако Сърбия със свои сили осъществи нужните реформи, изобщо няма да имаме нужда от ЕС”, казва тя.

Никой не насърчава критичното мислене

Политологът Тибор Молдвай работи в института, провел цитираното по-горе проучване. Ето как той си обяснява причините за това, всеки втори млад човек в Сърбия да е против ЕС: “Младите черпят информации главно от три източника – семейството, медиите и училището. Онова, което научават от тях, е пагубно за отношението им към ЕС”.

Главната вина, според него, обаче е в интернет. Поколението на родителите продължава да се информира от телевизията. Младите обаче, и то не само в Сърбия, не се отделят от смартфоните си и поглъщат безкритично и без изобщо да се замислят препредават враждебни спрямо ЕС съдържания.

Също и сръбската образователна система не насърчава критичното мислене, казва Молдвай и дава пример с учебниците по история, в които се възхваляват сръбските национални герои и се премълчават сръбските военни престъпления.

Да се обясняват по-добре предимствата

Но не за всичко е виновен “лошият” интернет. Сръбските елити явно също не са направили достатъчно, за да покажат положителните страни на ЕС, изтъква Молдвай.

“Нужни са повече усилия, защото колкото по-дълго трае процесът на интеграция с Европа, толкова повече нараства и скептицизмът”, посочва той. Но как да се справим с тази ситуация? Като твърдим, че няма алтернатива на ЕС, както внушават неговите защитници, или като признаваме, че този съюз вече не е така привлекателен - след като виждаме, че не всичко там върви по мед и масло?

Най-добрият вариант е да продължи пътя на сближаването с ЕС, казва Молдвай. “Само че трябва да можем по-добре да обясняваме предимствата на членството, вместо да хабим енергия в дребнави дебати за това, как ЕС следял да няма криви краставици на пазара и как щял да ни забрани да си произвеждаме домашна сливовица“, изтъква той.